vs. archives

Дълго време си мислех
Че писането има нужда
От майка която да се погрижи
За него след смъртта търсих я
Доста не се получи
А времето и мястото притиска

Времето и мястото притиска никога
Не се завръщай в майчината къща особено
Посмъртно последния ти шанс
Да я напуснеш завинаги
Идеята за родина майка на писането
Беше сгрешена поначало

Сгрешена поначало идеята
Изисква и очаква своето обръщане
Някоя дъждовна есенна нощ
След насъщното болкоуспокояващо се
Обръщаш на болящата страна и
Ти проблясва

Заспиваш със смътното усещане
Че няма да се обърнеш в гроба

Искам да съм държанката на бодлер
Хаитянката от епохата на изплащането на дълга
Към франция възлизащ на стойността
На освободилите се роби негово
Скъпо дете

Няма да пазя писмата му
Стиховете статиите нарцистичното му
Копеле ще го цицам безмилостно ще ми пише
Непрестанно за дългове и нежност джиросване
На менителници

Мъжете обсебени от писането
Не са добри любовници но изкарах късмет
Той е застраховката ми живот задължително
Допълнително пенсионно осигуряване приличен
Терминален хоспис

Искам да съм държанка на бодлер
Поетите са егоистични копелета каквито са
И курвите вечността и удоволствията
Имат своята цена няма
Да мине метър

Аз съм неговото скъпо дете

Ти ме въведе
В изкуствения рай
На болкоуспокояващите

Сега можеш да ме оставиш
На самия себе си
По взаимно съгласие

Докато разведените ти родители се
Карат по телефона за нескончаемата подялба
На някогашната съвместна взаимна употреба
На полови органи имоти чувства
Ти яростно рисуваш на стената
Зад разтегателния диван на който си зачената
Момиченце с липсваща обеца
На отрязаното ухо ти
Избра пътя на спасението
Дете момичето на тати