vs. archives

След второто докладване на стихотворение в Група Нова социална поезия бих искал да взема лично отношение към случващото се като един от админите на Групата.

От личен опит на систематично и задълго блокиран знам, че мишената на донасящите не е естетическа, още по-малко етическа.

Тя не касае нито литературната стойност на съответните текстове, нито индивидуалните автори в лично качество.

Става дума за нещо много по-мащабно, което може да се определи като студена гражданска война.

Политическата коректност и налаганата от нея цензура е ключов механизъм на воденето й.

Победителите са предизвестени, защото могат да разчитат на цялата технологична, финансова и идеологическа мощ на неолибералния капитализъм.

Поезията е от страната на победените. Политическата коректност е смърт за поезията.

При тези дадености, които за мен лично не подлежат на предоговаряне, атаката срещу отделни поетически текстове цели в крайна сметка дезактивирането на Групата. Вече получихме първо предупреждение.

Аз лично искам ясно да кажа, че като админ ще продължа да отказвам автоцензурирането. Не е изключено това да доведе до целеното закриване на Групата.

Безсмислено е да поддържаш проект, насочен срещу статуквото, ако се огъваш пред най-очевидната му и насилническа проява: цензурата на политическата коректност.