vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Аз, Били Холидей

 

Бялото момче мислеше
Че съм мазохистка влюбено до уши
Сядаше в средата на стаята след смъртта ми
И слушаше лейди ин сатин бедния шибаняк
Проклинаше псуваше молеше се о боже
Обичам те тъпа патко бело момче кво
Да го праиш все си тананикаше сатин дол
Чуех ли го да изсвири нещо атонално го
Срязвах пич без лайняни атонални акорди
Боядисвах си косата и путката червена
Като засъхнала кръв водка или джин
Но по-скоро джин когато и да се излюпиш
От леглото краката не се побират подути
В обувките спомняш ли си по време на бунта
В харлем китайчетата пишеха на симпъл
Инглиш на витрините на перачниците си аз
Също цветнокож синеоко копеленце
Ще ме шибаш на оня свят аз били
Холидей пея в тъмния лес

 

 

 

 

 

Това е като да

 

Това е като да поддържаш
Двайсеичетиричаса потока на тока

Това е като да отговаряш
Да тече студената и топлата вода

Това е като да пускаш
И спираш парното когато трябва

Това е като да отваряш
Баничарницата преди първите работници от чистотата

Това е като да гарантираш
Връзката на сбогуващия се преди да скочи от близнаците

Това е като да не заслужаваш
Специално внимание

 

 

 

 

 

Общността е най-сложното произведение на изкуството

 

Черен монолит

Скиния на събранието

Пирамида на сад

Розата на рая

 

 

 

 

 

 

%d блогъра харесват това: