vs. archives

Нищо вече не е същото
Къщата още е на мястото си
Но там вече живеят само бели
Прокараха ток като се нанесоха
Майка ми пращаше от харлем пратки
С дрехи на тринайсе изглеждах като жена
Католически възпитана но католическите църкви
Бяха за белите ходехме на задния вход
С празни бурканчета от мармалад
За светена вода носи щастие при местене
Да напръскаш ъглите в новата стая
Получавахме стари върбови клонки
Останали от цветница сядахме
На последните банки иначе
Църквите на черните бяха протестантски
Но по-често си взимахме джойнт
От магазина на мис лаура
Пушехме и слушахме плочи
За кино нямаше пари сутеньорите
Разнасяха сатенените жартиери на рамо
Белите момчета гледаха през прозорчето
На женската съблекалня след физическо
Ние през ключалките докато чистехме
В бордея повечето клиенти бяха бели
Черните нямаха пари за проститутки
Там плащаха повече отколкото
В еврейските къщи на прат стрийт
Бельото не стигаше обувахме
Изпраните чорапи още влажни бях
Най-младата висока с по-светъл тен
Всичките ми клиенти искаха да им пея
Пеех сякаш ме боли пеех сякаш ми олеква
Сега стоя на гарата на балтимор
Цялата в бяло като за първо причастие
С червен лачен колан и малко златно кръстче
В куфара ми броеницата и молитвеника
Подарени от монахините от систърс ъф дъ пуур
Грижливо сложени между коприненото бельо
Аз били холидей заминавам за харлем
Да пея сякаш ме боли да пея
Сякаш ми олеква

Направи го така
Че със сигурност да бъде неразбираемо
Подготви се добре
Слушай музика която не допуска
Лесно до себе си
Като любовта и смъртта
Общувай с човек
Чиято сила и свобода
Те възхищават
Виж града с очите
На разчустван ангел унищожител отговарящ
За последните приготовления
Преди края на света
Надрусай се зверски
С каквото и да било виж лицето
Зад вкаменената маска на битието
Постигни сложност
На мисълта и чувството
Която да те злепостави пред всички
Пий с години антидепресанти
И тичай за бога тичай
Постави си принципно недостижима цел
Отказвай ожесточено достигането й бъди
Убийствено щастлив
Наблюдавай как тежковъоръжен полицай
Внимателно сгъва дъждобрана си
Виж ощастливеното лице
На буржоазката връщаща се от протест
Все едно току-що е свършила
Отрежи безмилостно всеки
Който добронамерено те тика
Към умиротворението на постигнатото алчно
Разполови благоуханен български пъпеш
Заври носа си в путката му направи го
Направи го така

Така живеех тогава
Компанията ми бяха сутеньори и мадам
За една нощ се изкарваха кинтите за които бащите ни
Бачкаха в металургичния комбинат цял месец
Клиентелата бяха бели черните нямаха пари
За курви публични домове почасови стаи афтър ауърс
Три джойнта вървяха по четвърт лефче домашни
Казани за уиски вино от къпини мария и иваната беше
Легална до трийсеиседма понеделник беше почивния ни
Пеех за компанията на плочи без текст първото
Караоке или изобщо без акомпанимент сутеньорите
В лилави двуредни костюми тогава ми излезе име
Че съм мазохистка аз били холидей
Пея в тъм

Той е активен борец от екогласност
И красив борец против орешарски

Той е удостоен със св. св. кирил и методий
Първа степен от президента на герба

Той е съгражданин на анархистката маша вирхов
И продажно леке на всяка нова власт

Той е новия вазов в българия
И вечния ганьо на запад

Той е магьосника на карантинни романи
И търговски пътник на себе си в панорама

Той е българския нобелист
Гларуса на правилната полякиня

Той сме ние всички