vs. archives

Пич знаеш добре
Че никога не се обръщам назад

В реалността а в писането не е
Обръщане назад а отлежаване на виното

Така че ае по-накратко
Светла памет и

До скоро там.

За първи път тялото
Допусна ускорение

Първата метафора
На тичането

Като поезия

Ти си яка и си от махалата
Говорехме си на детската площадка

Пишеш проза и нелоша поезия
Рядкост е и двете да са върха като при дон роберто

Държиш на картинките към текстовете ти
Нема лошо накараме да се замисла

В началото на живота си тук слагах
Картинки следвайки местния челен опит

После спрех без да зная що ти ме
Накара да си спомня и разбера защо

Първо не си прави образ разбира се
Заветът на отците ми

После всеобщата инфантилизация добре
Продаваща се от кориците на народния писател

Следват всички селфита отгоре
В легнало положение е не не мога всички да ви еба

(Или поне не аз отгоре ще мина
Отзад определено нема как картинката ще е друга)

Ако ще е картинка да е рошава
Но фб го забранява тогава

По-добре но пикчър ъвейлъбъл
Викат му негативна теология

Фен съм Й

джоджен джоджен
о боже
джоджен

(по джорджия на били холидей)

Да не мислите че ми е лесно
Трябва да бъда номиниран за нобел

От мутренската държава
От която получих орден на младини

Знам мислите си че ми е широко около врата
С грантовете и властелинката на бандеролите

Благо е но изисква страшна повратливост
Задника ми едновременно трябва да е правилно

Ориентиран на запад по посока на правилните пари
И на изток по посока реалните господари на тая страна

Никак не е лесно пичове но аз съм решен
Да разреша квадратурата на кръга и

Да бъда номиниран за нобел
От комитет независими интелектуалци

Е, все от страната на правилните пари
Но и тиквата дала ми ордена изглеждаше

От техната страна иначе ясно
Мутренската държава ще ме номинира

Важното е как ще изглежда за пред хората

На София

Упойващ реквием
На триумфа на пролетта
Възлюбената на пчелите
Царица майка на меда

Упойващ реквием
На бременността на света
Непосилно благоуханна утрин
Взимаща си болничен

Упойващ реквием
С царя или пък царицата
В облажавана утроба вече
Напът

Упойващ реквием
На сблъсъка на ероса със смъртта
Детето зевс играещо в пясъка
На брега на океана

На смъртта упойващия реквием
На аромата ти

Подгизнали липите
Възнасят ефирната си похот
Към отсъстващия бог на лятото
Упойващ реквием на невъзможната
Любов хладно е чудесно

Време за правене на ведър секс
Но не те искат невъзможното
Да възнесат към отсъстващия
Бог защо благоуханни бедни
Влюбени липи

Забравете пчелите
Забравете меда
Забравете лятото