vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Налага се преразглеждане на стандартния космологически модел

 

Любовта и космологията са
Пряко свързани още от времената
На първата модерна поема

На разговорен език божествена
Комедия няма рай без любовта що
Движи нашто слънце и звездите

Това е стандартният космологически модел
5 процента обикновена материя
27 студена тъмна материя и 68
Тъмна енергия усещам

Експлозивното скокообразно нарастване
Едновременно на обикновената материя
На якото клатене и на

Тъмната енергия на обичта
Изпепеляващо пояждащи от двете страни
Студената тъмна материя

Налага се преразглеждане на стандартния
Космологически модел

 

 

 

 

 

В насрещното

 

U-образен завой
От който неумолимо изскача
Познатия бетоновоз

Познавам този миг
Предполага се да натисна
До дъно газта и

Да излетя от пътя
Търкаляйки се надолу
По до болка познатия скат

Познавам този миг
Движа се по тангентата
Към фаталния завой

Бетоновозът отдавна е
Навлязъл в насрещното
Където пътувам

С влака пловдив-софия
Благодаря ти софѝя

 

 

 

 

 

Жената, която ще те посрещне и изпрати

 

Все объркваме коловозите
Ориентацията в пространството катастрофална
Но ти си спокойна знам че нищо

Не може да ми се случи
Докато ме посрещаш и изпращаш
Изброяване на гари с крайни точки

София и свиленград границите са
За това дай си най-сетне сметка
За важността на жената

Която да те изпрати
На последната граница
Обичай я нежно тя е

Жената която ще те посрещне
И изпрати

 

 

 

 

 

Неделна разходка

 

Безсрамна си осъзнай се
Ходиш без сутиен с рокля стил
Мерилин още малко ще тръгнеш

И без бикини в стил мерилин
Но всички знаем че основния ти
Проблем е тоа до тебе

Ако не беше цензурата
Щях да го нарека подобаващо
Но всички знаем слезъл е

Току-що от дървото безсрамна си
Срам за тази нация не си мисли
Че те заглеждаме щото си красива

Срам ни е от теб и малко ти завиждаме
Между нас да си остане
Безрамнице

 

 

 

 

 

Ти си напълно деморализирана

 

Ти си напълно деморализирана
Кво стана с трудовия ти
Морал на служителка
В немски колцентър

Кво ще отговаряш
На швейцарските пенсионери
Веднага ще усетят че ти си
Разпусната източна мърда

Как няма да дейдриймваш
След обедната почивка как
Ще се правиш на правоверна
На капитала отличничка

На дисциплинирания наемен труд
Как ще оправдаваш всички екстри
Съпътстващи изцеждането на мъзгата
На живота ти наречена работно време

Как няма да мислиш за мен
Ти напълно деморализирана
Южна жена

Работеща в немски колцентър

 

 

 

 

 

Този град е Фриско на изтока

 

Този град е фриско на изтока
Най-якото място ийстсайд
Уестсайд на изток от рая

Този град е фриско на изтока
Братя свободно пушат по иван вазов
Мирише на кеф и мария и ивана

Този град е фриско на изтока
Скъпите сестри си живеят живота
Като вечнодевствени хурии

На правоверен взривил се
В самоубийствен атентат жените са
Кубински красавици и сметанови

Сънища античността преминава в естакади
Самолети излитащи над тихия океан

Този град фриско на изтока

 

 

 

 

 

Скорости

 

Обирът мина добре
Каква е разликата между основаването
На една банка и обира й
Същия въпрос е валиден

И когато се бориш за щастието си
Не знам защо но влизаме в случайна кола
Може да е кошмар но реалността е
Винаги по-плътна от всеки кошмар

Май сме бони и клайд в америка
На расовите вълнения ти си шофьора
Имам ти пълно доверие трябва
Да се омитаме оттук защо се бавиш

Колата не е автоматик

 

 

 

 

 

Яйца на очи, бъркани, както дойде

 

Любим епизод
От 120 дни на содом
Среднощното ядене
На яйца с лук

Май си измислям за лука
Заради съзвучието и щот
Така ми е кеф шеташ
Из кухнята много

Бързо огладня мамка ти
Такава си нахрани се
Ти ги обичаш рохки
На очи аз твърди

Бъркани шсе разберем
Ти пушиш кат комин
Аз не прави квот щеш
Праим го какт дойде

Среднощно ядене е

 

 

 

 

 

Сутрешно напушване

 

Първо бачкането
После удоволствията
Две сутрешни стихотворения
Време е да запалим

Обичам жените които
Направо питат искаш ли
Отговорът е да
Дори да не ми се прави

Не съм разговорлив не се хиля
Опарването достига устните
Береш смокинята потича сладкото
Пиша стихотворение

 

 

 

 

 

Пловдив е остров

 

Когато влака наближава града
От двете страни има вода помня
Това от венеция пловдив е остров

Въвеждаш ме за ръка в южен
Тропически град лъхащ на плодове и
Смрад помня това пловдив е остров

Помня тези фасади проядени
От морската сол разпадащи се патрициански
Хасиенди пловдив е остров

Помня тази южна жена
Погледа й през рамо на музата
На архилох

Пловдив е остров.