vs. archives

Смелата жена
Превръща звяра в човек

Страхливата
Бай хуй в мъж.

От сутринта в стаята ми смърди
На зелено на цветя като на умрело
Нюхам навсякъде да открия източника не
Та не търся неква черна магия на смъртта
Подхвърлена ми от зложелатели на етата ми
Отчаял се да идентифицирам проклетите цветя
На гроба на мъртъв войн откривам
Че съм оставил два бг розови
Домата на рафта извадени
От хладилника да се стоплят
За ледната ракия довечера знам
Че бг раят го делят милиметри от смъртта
Ама чак пък толкова

Ти си смолянско момиче
Устояло на всички еничери
С прост скок от момина скала

Ти си ужасните завои
Обръщащи стомаха и полъха
На рожен след облекчаване върху тревата

Ти си този дивен диалект
Различаващ един и същ обект
Дали е близо или далече

Ти си цигли ти си калдъръми
Ти си халища ти си фенка на сад
В родопско одеяло

Ти си смолянско момиче
Гледам те отдалече
Като върховете

Евридика влиза в дома на мъртвите
Влиза тук заради орфей задържан за неограничено
Време от майките на земята

Още от вратата я лъхва мирис
На старост и складирани като в изоставена
Магазия вещи нафталин изкухели кестени

Нима тук живее орфей пита се тя
Дошла за него тя е поразена от дома
В който той живее нима това е място

За живот потреперва тя усещайки
С цялото си женско същество близостта
На смъртта мъртвите вещи мъртвия труд

Наричан капитал тя живият труд
На предстоящото раждане на ебането
На ръка разстояние тя прегръща орфей

Само ебнята може да ги поддържа живи тук
В дома на смъртта

Лов на мъже
Вещиците
Са инквизитори

Всъщност евридика
Слезе в подземното царство
За да е с орфей

Той седеше при мъртвите
Защото там е мястото на поезията
Но тя беше смела и упорита жена

И насила го измъкна
На белия свят той обаче като повечето
Поети взе че се изпедарасти

Тя отвърна лице от него
Това митът описва като обръщане
Главата назад

Но тя спаси мизерния педал
От дома на мъртвите