vs. archives

На Нинко К.

Има два вида думи
Едните остават викат им
Класика

Другите са на свършването
Изкрещявани викат им
Щастие.

Отвращението ви от мен
Ме направи свободен

Благодаря ти бивша
Благодаря ти бг литература

Пия си сутрешната чаша вода
Немам глава

Пушиш първата цигара за деня
Немаш глава

Взимам си хапчето
Немам глава

Пиеш си кафето
Немаш глава

Пиша си стихотворението
Немам глава

Обичаш ме кучко
Немаш глава

Лекичко ме цункаш по врата
Немам глава

Най-силната
Най-ведрата
Най-леката
Най-реещата се
Най-обезглавяващата
Най-отнасящата
Най-прибиращата у дома
Най-умиротворяващата
Най-яростната
Най-смелата
Най-благодарната

Дрогата
Щастие

Индигов кон
Бяла ездачка

Покай се
Шибаняк

Краят
Е близко

Приеми дара със смирение
Не го заслужаваш и никога
Няма да го заслужиш

Целуни ръка
Целуни коляно
Целуни скут

Целуни слабини
Повече не можеш
Просто се разплачи

От благодарност

Така и не израснах
Астмата както уверяваха че ще

Знам че и че
Не я е израсъл

Може би революцията
Изисква подобно неизрасване

Но не мога да дишам
Без теб

Какво спокойствие
Какъв мир на голямото
Закрито пространство
Като в скута на всевишния яздят
Само момичета най-съвършеното
На човешкия род яздещи
Боговете

Тя е всичко
По всеки мислим начин

Тя ражда
Утрото деня и нощта

Тя повелява
Над свършването да свършва

Тя повелява
Над несвършващото да не свършва

Тя е извора тя е реката
Тя е делтата

Тя е началото
И краят на всички неща

Тя държи ключовете
Тя е тя.

Конят отиде в реката на съня
Беше индигов на цвят
Яхаше го момиче
Което свършваше на гърба му
Конят извиваше глава назад
Да я види очите му
Бяха уплашени и топли