vs. archives

Няма по-суверенна мантия
По-царствен хермелин от поезията
Която обличаш на голо

Тялото ти млечен път
В тъмната материя черно хало
Което намятам върху рамената ти

Целувам едното после другото
Захапвам шията отзад караш ме
Да избирам между две рокли за вечерта

Без да се замисля посочвам
Черната с голия гръб на неочакваното тъмно
Слово ти го даряваш като

Каскада от свършвания водни
Бомбички които хвърляме през прозореца
На първата ни класна стая

Вече си напълно облечена
София сабоурин поема в черно

Проблема с щастието
Закъсняващо с двайсе минути е

Че шибаното щастие не е
Релационно понятие т.е.

Казано на кирилица
Не зависи от съотнасяне

Или си щастлив
В шибаната си провинция

С шибания си бай хуй
Или просто не си

И никой и нищо
Не мож ти помогна

Нерелационно бича
Айляк хейтфул бийч

Тва е смъртната присъда
На щастието с двайсе минути закъснение

Всяка кучка
Иска да бъде целуната отзад

Оня с големия
Да застане зад нея

Да й извие врата
Назад и да я целуне

Ти направи така
С мен кучко

С гръб към червен билборд
Удрящ кьоравото на сахат тепе

Достоен събрат на альоша
В епохата на руските олигарси

Обърнали гръб на гледката
На най капута на литературата за народа

Говорим за бъдещето
На несъществуващата бг литература

Ште праа нейна мис българиа
Знаеш си

Корабите са потопени
Казваш веднага те поправям

Корабите са изгорени
Гадното копеле кортес се

Отправя за Теночтитлан сити високите плата
На източна румелия го очакват

Влаковете са заминАли
Потопени и подпалени

Викам ти, Ела тука кучко

Заобича ли те българия си
Преебан за вечни времена

Нали знаеш това
Мизерен копелдак

Дълбоко в убежището си.

Няма нищо по-възбуждащо
От това да те гледам
Как се обличаш

Жената е съвършения килър
Обличаш се като за мокра поръчка
Поръчковото убийство вече е извършено

В мига в който си слагаш бикините
Познавам те добре и аз съм
Убиец но ще остана в леглото

Докато разузнаваш за кафе
И голяма топла минерална вода
В околностите на празния хотел

След нощ пълна с безобразия си
Трезва като лезвие на нож
Ножницата ти е стегната

Като смъртта бойното ти име е
София сабоурин

Мигът на истината
Отваря времепространствен тунел
В който виждаш себе си

Като на длан
От първия детски спомен
До спомена за смъртта

Треперещ пред неизбежността
На непосредствено предстоящото
Взимане на решение

И пред колосалността
На дара перонът постепенно
Се опразва мигът

На истината е
Миг на самота.

Всяко пристигане
Е внезапно всяка гара е
Нереална само нечовешката

Смрад от човешка развалина
Напомня че не си във
Фата моргана

Илюзията не смърди
Смрадта е сертификат
За автентичност.

Очаквах да е празно
И романтично като в чумаво
Време нищо подобно

Пълно купе
В първа класа седим
Един срещу друг

По добре
Да бях хванал рейс
Да ми дишат във врата

А не лице в лице
Рано е още по-добре
Да е с господ.