Сад е пряк потомък на петрарка
Сонетите на петрарка са
Разделени на две части
Сонети за живота
На мадона лаура и
Сонети за смъртта
На мадона лаура
Несериозно разделение
Нали мръсна кучко
Сад е пряк потомък
На петрарка
Изпробваме го сега
Сонетите на петрарка са
Разделени на две части
Сонети за живота
На мадона лаура и
Сонети за смъртта
На мадона лаура
Несериозно разделение
Нали мръсна кучко
Сад е пряк потомък
На петрарка
Изпробваме го сега
Има такъв филм
На един немец
Казал е всичко по въпроса
Педала му с педал.
Гушнала си
Двете си деца
Насред клоаката
На ексхибиционистичния ад се
Разлива светлината
На финалното спасение
Дори изкуственият интелект
Не може да те погуби
Майка си
Ослепителна мацка ти иска огънче
Трудно се обяснява в такава ситуация
Че не пушиш мамка му
Има планети
Далече от слънцето
В чиито ядра кипят
Термоядрени реакции
Раждащи живот в студа
Близо до абсолютната нула по келвин
Браво момиче
Така и не успях
Да се науча да пуша
Чат пат някоя пура
Заради татко и учителя
Това е всичко
Сега дрехите ми миришат
На цигари заради жена ми
Обичам те татко
Обичам те учителю
Обичам те софия
Нещата са пределно прости
Тази жена те спаси
Фани я за циците
Изчукай я безмилостно
Да не съм чул
Думата любов
Думата е
Спасение.
На София
Имало едно време
В съвсем близкото минало
Двама корабокрушенци
Корабът им от години
Даваше недвусмислени признаци
Че предстои да потъне
Единият се подготви
Отрано за потъването
Осигурявайки си място на друг
Кораб подобен по направа
На осъдения да потъне но изглеждащ
Различен от палубата на потъващия
Другият не подготви нищо
За дена на корабкрушението
Който знаеше че е неминуем
Когато денят настъпи
Първият незабавно се прехвърли
На подготвения за случая кораб
Вторият се озова в ледената вода
Където престоя борейки се в очакване
На истинския кораб на спасението
Който се появява едва
Когато всичко е изгубено.
Човекът е реален
Човекът те обича
Човекът обича поезията
Човекът е жена.
Тази миризма ще я изтрие
От кожата само смъртта
Но и след нея
Тя ще витае като дъх
От празен флакон
Парфюм