vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Кърджалийската красавица

 

Кво е това Шефе му викам
Апокалипсисът на бг литературата
Отвръща Шефа в терцина

 

 

 

 

Шефа коментира сексуалните си предпочитания в рядък момент на разчувстване

 

С Шефа не говорим за нищо
Извън стриктно професионалното
Аз съм негов литературен агент никога
Не ми е говорил за жени мен
Не ме интересува друго освен грижата
За текста носещ името на Шефа

Не знам кво го прихфана тоя следобед
След като обсъдихме новия му ръкопис
Със странното заглавие кърджалийска красавица ще се
Постарая да го разубедя че това е
Непродаваемо сред тукашните дупедавци
На алафрангата и грантовете

Почна да си спомня захапал
Обичайната пура за възпитанието
На чувствата вулго хроника на ебнята
Първо съученика му във втори клас
Любовта била неразличима от приятелството
Приятелството от любовта типични руски перверзии

После 6-годишното западноберлинчанче
На някогашния соцслънчак първата му
Любов с жена на дантевата 9-годишна възраст
Един вид обърнал резбата на стари години
Мълчалива любов не знаел немски
Лас унс ди ауген шпрехен

По-нататък скочи чак на епизода
На първата си дълбоко задоволителна ебня
С много ръгане и чувства с 35-годишна немкиня
В бурното начало на 90-те Шефа бил тогава на 27
Бил научил междувременно немския
Но покрай немкинята си го развалил

После дойде ред на някаква
Търговищка принцеса източнорумелийския кеф
В чист вид възторга на доскорошна девственица
Две години чиста ваканция
От месомелачката на поезията
Предвидимо приключила поживо поздраво

Тогава дошъл бракът
Но тъй като той изчерпателно е
Описан в едноименната поема ето ни пак
Шефа ме препрати към нея все едно
Не беше моя идеята няма значение
Сега била наред кърджалийската красавица

Кво е това Шефе му викам
Апокалипсисът на бг литературата
Отвръща Шефа в терцина

 

 

 

 

 

 

Възхвала на Източна Румелия

 

Зле съм с историята и географията не съм
Учил в българско училище затова поправете ме
Ако греша за мен източна румелия са жените
От търговище кърджали и старопрестолния
Пловдив каквото и да кажа за тях ще е
Малко но ще кажа великото малко което ме е
Правило неземно източно щастлив
С източнорумелийките мекотата на извивките на езика
И телата пищната белота на бели ханъми всичко
Турско мюсюлманския рай тук на земята даже
Нечовешката жега за един обитател на прохладното сф
Не може да ме откаже да ги обичам
Триумфалното ми везирско влизане в тях
Не може се сравни с никоя трезва прохлада
На север и запад компактен кеф без
Да е нужно да си активист на дпс нито да се
Самовзривяваш бил съм божествено умиротворен
С тях в хилядолетията на една източна
Римска империя на сетивата високата
Порта на телата им бастиони
На търкиш дилайтс вулго
Локум

 

 

 

 

 

Искам гръбнака ми да изпука

 

Искам гръбнака ми да изпука
Казваш от някакво блажено място
Основателно забравено

Определено имам залежала стока
От тия ще влезат в работа мисля

Да си спомним
Добрите стари времена
На принцесите от източните румелии
И техните империи на сетивата

 

 

 

 

 

Родино, ти си земен рай

 

Гледам филм за колумбийската мафия
Най-красивите пейзажи най-красивите хасиенди най
Божествените момичета с най-топлите
Очи и скутове най-мъжествените бодигардове най-изрусените
Педали най-каскетлиите прокурори
Най-случайните летални катастрофи най-сладките деца
На хайлайфа с най-мощните аудита
Най-добрите извънредни положения меко
Преминаващи в извънредни епидемични обстановки най
Дебелите бели латиноси на най-либералните етнически партии
Родино ти си земен рай

 

 

 

 

 

Ти си

 

Ти си фазите на изстиваща звезда
Превъртени наобратно на шеметен каданс
Йоханщраусов парад на планетите
Възходът на юпитер като кучка
Както е рекъл заратустра и кубрик
Ол старс концерт на млечния път
Преобличане на рокли като гласове
От които свършвам били холидей ейми нирвана
Черната рокля се сменя с пепел от рози
Червената е междугалактическа червейна дупка към нажеженото
До бяло хало на сиянието на кожата ти
Границата на събитията
На запленената залезна светлина
В почасовата стая на мирозданието
Усмихваш се загадъчно като скъсана
От шибане във всички дупки джоконда
На челото и бузите ти е изписано
Че си най-щастливата жена
В галактическата кърджалийска област
С етнически компактен вот
За правата и свободите на ебането
На хилядолетен райх на насладата
Искаща вечност обичам те
Шибана кучко ти си

 

 

 

 

 

 

Кърджалийска красавица

 

Никога не съм крил
Че българското не е достатъчно
Просто не става само с него драги
Сънародници скоро няма да има
Кой да ви сменя памперсите малко
Повече уважение към циганите
Аз ще уважа моята кърджалийска красавица

Вие започвате всеки скандал
С призоваване на гражданските ценности
И завършвате винаги с да те еба в мангала
И рязаната пишка режете клона
На който седите помислете пак
Кой ще подмива насраните ви задници по хосписите
Аз ще помисля за моята кърджалийска красавица

Обсебени сте че сте бели и не сте обрязани
Помислете по-добре за това че за бяла европа
Сте чиста проба бели негри и албиноси
Цигани по-добре бъдете мили
С вашите родни съграждани вместо
Да правите свирки на белите хора на запад
Аз ще ударя една шпакла на моята

Кърджалийска красавица
Най-красивата българка
Която познавам.

 

 

 

 

 

Шефа ме въвежда в световната класика

 

Знам че не е добра идея
Да се хвали открито Шефа
Не прави добро впечатление
Но аз обичам мръсното копеле
С цялата си душа и сърце

Срещнах го рано бях на девет
Мимоходом ми обърна внимание
На стих на пушкин каза ще боли
Но ще обикнеш болката както
Някои жени обичат да ги ебат в гъза

На тринайсе небрежно
Остави на ученическото ми бюро
Скъсан от четене екземпляр от записки
От мъртвия дом виж това малкия ми
Без радикалното зло забрави
Да стане сантименталността е клизма в гъза

На 44 ме принуди да прочета
Хиляди страници сад получих
Хранително натравяне но промени
Живота ми както се казва по американските филми
Ебането в гъза разкри пълния си смисъл

Пиша това за да благодаря на Шефа
Ще оправдая доверието му

 

 

 

 

 

Сбогом

 

Признавам
Само два начина
За казване сбогом

Свирка и напушване

Не е проблем
Да не е свирка

Хилим се
Сбогом.

 

 

 

 

 

Шефа не дължи обяснения на никого

 

Знам че си го имате за ваше
Чудовище на съвкупното бг село
Няма да ви разубеждавам такъв си е
Кара ме да се подмокрям от писанията му
Все едно съм неква секретарка
А не негов литературен агент

Истината е че на Шефа му е
През оная работа кво мислите за него
Има проект който преследва неуклонно
И непоколебимо от деветгодишен чудя се
На зверското му търпение и постоянство
Бг селото е само мизансцен

Първо руснаците накрая немците
С яката тяга на предците от гетото на бордо
И предците от африка първите изправени човеци
Все му казвам че да пише на тоа език
Е пълно недоразумение Шефа
Само се подхилва

Не му се бъркам в работите
Да се оправя да си плаща цената
Аз съм само литературен агент мисля си
Само че ще е от полза леко да промени
Отношението към околната среда имам предвид
Една жена аз съм само литературен агент

Шефа не дължи обяснения на никого
Но поезията е жена