vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Остават 15 минути

 

Остават 15 минути
До будилника
Блажен ставащият под час
Блажен работникът
Блажен създаващият за другите
Блажен обичащият
Негов е денят

 

 

 

 

Само капчица катран

 

само капчица катран
в упояващосладкия мед
на злорадството
вече разполагам с цялото време на света
и абсолютната свобода
да ви еба в гъза

 

 

 

 

* * *

 

никога не казвай
на един поет
че е чекиджия
мъжът ще ти прости
поетът не

 

 

 

 

Грижа

 

Подплашен от играещо куче
Огромният кон се срути
Като паметник в пръстта
На манежа инструкторът му
Получи истеричен пристъп
Десен заден каза
Погали мястото
Моята кобила

 

 

 

 

Инструкторката

 

Ти влизаш при коня си
Като при земен бог
Богочовек с мека муцуна
И топли изпитателни очи
Леко го побутваш с уважението
Дължимо към монументален властелин
Четкаш го както влюбено момиче
Докосва доскоро непознатото
Мъжко тяло като дългогодишна съпруга
Приела всичко в тленността на партньора
Чешеш го в раковините на ушите
Както момиченце играе с момченце
На мъж и жена
Когато конят ти пада в праха
На манежа ти си негова
Потресена яростна майка

 

 

 

 

 

Разколников има оферта

 

Представи си свят
В който да не се наказваме

Нека аз да съм виновния
И да си доставим малко удоволствие

 

 

 

 

Поезия и истина

 

След като постоплиш
Ръцете си между бедрата
Можеш да продължиш
Нататък.

 

 

 

 

Ето ни пак преди първата ни среща

 

Ето ни пак преди първата ни среща
Ти мълчиш като пукъл
В дълбините на депресията и вечноженственото
Аз съм на черешата
И искам час по-скоро да те еба
Щастливи сме
В почти семейно разбирателство

 

 

 

 

Ето ни пак у дома

 

Ето ни пак у дома
Идва време за лягане
Оправям ти леглото слагам те
Да си легнеш целувам те
По многострадалното чело
Косите ти черен разкош
Върху син сняг
Скланям се над теб
Като над умиращата ни любов
Примката се е затегнала до асфиксия
Толкова те обичам
Постнаталната ти депресия
Ми еба майката

 

 

 

 

 

Вдигане на щорите

Светить всегда
Владимир Маяковский

Време е
За вдигане на щорите
Цариците на нощта
Меланхолни се оттеглят
С обичайното мрънкане
Обичам труда
И слънчевите
Сутрешни момичета.