Сънувах, че се разхождаме с Венци Арнаудов навръх Цветница и сме ирационално щастливи. Венци е в рисковата група, разказва ми в детайли с обичайния си мек и решителен глас за погребенията в масови гробове на остров Харт. Днес се решава съдбата на българската Революция, казва, докато методично пали пура, днес или роби завинаги, Влади, роби на внуците на нашите потисници.
Тогава ми се присъни, че тъкмо съм взел Sex Shop от печатницата и я нося да я предлагам по сергиите. Началото на прехода е и най-великата съвременна поезия на български, поезията на 80-те, вече е бъдеще в миналото, но аз още не го знам. Зад една от сергиите седи Златомир Златанов и чете Пизанските кантоси. Накъде така, Сабоурин, пита ме той. Засрамено скривам торбата с книгите зад гърба и си купувам книжка с кръстословици. Не ме гледай мен, казва Златанов, връщайки рестото, важното е, че си приключил още в началото. Сега ти остава само да се връщаш към края.
Сънувах, че съм един от латиноамериканските университетски преподаватели на Боланьо, който по неведомите пътища на лявата чилийска емиграция попада в България. Понякога в междучасията, в дните, когато вече не издържах и бях на ръба да свия бърз джойнт или да си ударя една чекия, случайно се поглеждах в тоалетната в огледалото и разпознавах Владимир Сабоурин.
