vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Сънувам, че чета пред огромна аудитория

Сънувам, че чета пред огромна аудитория сънищата на Кеведо и Боланьо в оригинал на български. Изведнъж изтръпвам насън от страх, че това може да е само публиката на народния писател. Не сме! се чува вик от залата все едно в отговор на пристъпа ми на паника. В първия момент не схващам смисъла на чутото, но после ми просветва: Не сме. Това утвърждаване, че сме са не, дефинирам за себе си, е публиката на авангарда.

Сънувам, че съм на 52

Сънувам, че съм на 52 и изневиделица се оказвам страшно свободен като някой от латиноамериканските университетски преподаватели на Боланьо. Сигурно е от извънредното положение, мисля си, суверен е този, който взима решение за извънредното си положение. Сега или никога, в Неизвестния университет.



Сънувам, че съм късният Мелвил

Сънувам, че съм късният Мелвил и вече съм затвърдил консенсуса, че съм луд и бия жена си. При поредния семеен скандал жена ми вади дългия списък с полинезийки от ранното ми творчество. Иде ми да й обясня разликата между ранния и късния Мелвил, но немам нерви. Избирам пътя на най-малката съпротива и й напомням, че при многогодишните китоловни плавания жените са рядкост. Тя за момент се сепва, но после избухва с нова сила. Само и само да е твоята, ще се изкараш обратен!



Сънувах, че се засичаме с Вирхилио Пиньера

Сънувах, че се засичаме с Вирхилио Пиньера в публичен дом за хомосексуални в Хавана. Не знаех, че си обратен, казва той. Така се говори, резервирано отвръщам. Не се прави на интересен, скастря ме Вирхилио, това са фантазии на женени поети с доминантни съпруги. Не им стиска да лапат черни патки, бъди сигурен, но си фантазират, завалиите.



Сънувах, че се засичаме с лудичката на махалата

Сънувах, че се засичаме с лудичката на махалата в тесен участък на тротоара, където социалната дистанция е невъзможна. Тя е цялата пролетна момичешка ведрост, не носи маска и устремно се насочва към мен. В последния момент криввам от тротоара и се шмугвам между паркирали коли, тя ми отправя въздушна целувка от висотата на пролетното си щастие, звучно, по детски целувайки пръстите си.


Сънувах, че дон Франсиско де Кеведо пише Сънищата

Сънувах, че дон Франсиско де Кеведо пише Сънищата си за България на Симеон II. Мадридският мошеник, процеждаше ядно през зъби, питай ме мене за него, сърбал съм му попарата още навремето. Династията му скоро ще ви управлява по-дълго от Правешката и краят й не се вижда. Дори сънят на смъртта, който ви диша вече във врата, не е в състояние да ви събуди. Всички спасители искат да са като него.



Сънувах, че съм кубинският поет Вирхилио Пиньера

Сънувах, че съм кубинският поет Вирхилио Пиньера и пиша на български. При случайна среща той не се учудва, че аз съм той, а първият му въпрос е що за приумица е това да пиша на български. Знам, че въпросът му е реторичен, защото самият той е инсценирал аз да съм той единствено и само за да може да пише на български. Защо го правиш, без заобикалки го питам. Ако беше аз, щеше да знаеш, отвръща ми.