Сънувам, че Рембо е едно от ония педалчета в андалуските църкви, които обличат Девата за процесиите. Странно, мисля си, кво може да му е приятното да виждаш гола девственица, ако си обратен. Изведнъж си давам сметка, че няма как да знам и трябва да препрочета Един сезон в ада или Едно мъжко момиче на Марко Видал.
Сънувам, че съм Маркиз дьо Сад и ме съдят за домашно насилие. Служебният адвокат настоява да не признавам, че съм Маркиза. Но как, възкликвам, без наистина да схващам логиката, нали защитата ми се базира на взаимното изключване на БДСМ практиките и идеята за буржоазно семейство и дом. Така е, безучастно се съгласява той, но в светлината на скорошните събития, свързани с Френската буржоазна революция, Истанбулската конвенция и удължаването на извънредното положение се налага в движение да преразгледаме основанията на защитата.
Сънувам, че съм на 6 и съм в санаториума за силикозноболни миньори в Смолян. Всички коментират последния брифинг и актуалните числа на заразени, починали и излекували се. Те са в рискова група, но са спокойни, все едно продължават да копаят някъде дълбоко под земята. Изпитвам детско чувство на гордост, че като хроничен астматик съм солидарен с тях. Стар чернокож миньор, неясно как оказал се там, ми казва: „Когато приключи болестта на белите хора, ще остане силикозата“.
Сънувам, че съм Троцки и потеглям на празен норвежки танкер за Мексико. Празният танкер е като женска утроба, мисля си, хапейки до кръв долната си устна, а в Мексико има култ на смъртта. Колебая се какво да избера, напосоки разлиствайки томче с поезия на Пушкин, все едно гадая. Изведнъж ме озарява прозрението, че Революцията обединява двете. Пред очите ми е стихът Унылая пора, очей очарованье.
На Ники
Сънувам, че съм Рембо и баща ми ми удря напълно заслужено шамар, но после ми се извинява. Какво не ти е вред, копеле, викам му, калкирайки любима фраза на Самюъл Джаксън от Джаки Браун. Аз разчитам на тебе, а те са те пречупили. Заричам се да стана поет и никога да не се извинявам.
vs. archives 