vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Сънувам тупуркане на детски стъпала

 

Сънувам тупуркане на детски стъпала в горния апартамент. Майка не си е бутнала радиобудилника час напред. Св. Джон Колтрейн повтаря като надрусан дервиш а лаф сюприм. Който създава чувство за вина у поет, трябва да бъде съден в Хага, докато гадното копеле разпуска в Кристиания.

 

 

 

 

Сънувам, че на път за Куба

 

Сънувам, че на път за Куба правим престой с баща ми в Източен Берлин, първият ми и последен шанс да се срещна с учителя ми по поезия преди града да бъде закрит. Заварвам го 27-годишен на един от бесните купони от времето на прехода от демокрация към националсоциализъм. Побързай, кубинче, казва ми, скоро нито стюардесите от Интерфлуг, нито Западен Берлин няма да съществуват. Поздрави Елва от мен, тя шсе сети.

 

 

 

 

Сънувам първата си среща с поезията

 

Сънувам първата си среща с поезията. Аз съм на 9, тя е на 6 или 6000, един септемврийски ден в злато и багреница. Унылая пора, очей очарованье. Никога вече няма да съм щастлив без тази болка. Сбогом, малък рай. Здравейте, празни улици.

 

 

 

 

Сънувах, че съм майка на дъщеря ми

 

На Ze Phirus


Сънувах, че съм майка на дъщеря ми Рембо. Свекърва ми е религиозен фундаменталист и активист на руско-фашистката партия Възраждане, пълни й главата с най-долна расистка помия. А Рембо е мулатка. Единствената ми надежда да не стане поет е, че, слава Богу, мрази баща си.

 

 

 

 

Сънувах, че съм на 9

 

Сънувах, че съм на 9 и се влюбвам в 6 годишно западноберлинчанче на Слънчев бряг. Майка й беше израсла във Венецуела и говореше испански, така родителите ни се сближиха на плажа. Беше първата ми среща с немската кьорперкултур, Елва не носеше бански в епоха, предшестваща полета на нудистките валкюри от ГДР. Мълчахме и се обичахме без език помежду ни. Младостта ми приключи окончателно, когато закриха Западен Берлин, града на моята любов.

 

 

 

 

Сънувам, че карам Доджа

 

Сънувам, че карам Доджа, в който Троцки и Бретон обсъждат Манифеста за независимо революционно изкуство по време на обиколка на вулкани в Мексико. Не знам френски, но се досещам, че единият казва: Свързвам самата идея за революционно изкуство с перманентно чрезвичайно положение, но доброто старо ЧК сега е НКВД. Тази работа без сънуване в служба на революцията няма да стане, казва уклончиво другият. Опитвам се да се намеся, че извънредното положение е сън. Гледай си в пътя, черньо, отсича комисарски единият. Другарят може би перифразира животът е сън, куртоазно репликира другият на чист руски.

 

 

 

 

Първоаприлски ПР

 

Сънувам, че съм Георги Господинов и получавам обаждане, което ме уведомява, че съм спечелил Нобелова награда за литература и физика. Това някаква първоаприлска шега ли е, питам, опитвайки се да бъда максимално строг и членоразделен. Не, господине, тестваме на случаен принцип ПР кампания за номинирането на големия ни български писател Георги Господинов за Нобелова награда. Чели сте го, нали? Ще ни отделите ли няколко минути за прецизиране на таргетирането? С омекнал глас, почти без съгласни казвам да, аз сме.

 

 

 

 

Сънувам, че след въвеждането на обсадното положение

 

Сънувам, че след въвеждането на обсадното положение съм си осигурил декларация за напускане на дома, валидна за посещаване на Пенчо Славейков и Мара Белчева, позволяваща ми да излизам. На КПП-то на изхода на кооперацията млада полицайка тщателно и дълго преглежда пасавана и маската ми, вече си мисля, че няма да ме пусне да мина. Нали знаете, че съществува реална опасност да се заразите от лицата Славейков и Белчева, казва ми тя, и да предадете вируса на 88-годишната Ви майка? С облекчение си давам сметка, че ми говори на Вие и портретът на маргинала Славейков е свършил работа.