vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Сънувах, че съм в щатския дисцип до Пиза заедно с Езра Паунд

 

Сънувах, че съм в щатския дисцип до Пиза заедно с Езра Паунд, аз за изнасилване или неподчинение, зависи от гледната точка, той за държавна измяна срещу САЩ, според службите, или за нацистка литература в Америка, според Боланьо. Виж, негро, казва ми той, единственият начин да оттървем кожата е да признаем, че не сме си пили хапчетата. Но аз съм тука за изнасилване, бро, викам му, ква невменяемост. Не ми се прави на талмудист, пич, отвръща Езра, докато пишещата му машина произвежда поредния откос, поезията е неподчинение е насилие е поезия.

 

 

 

 

Сънувам, че Рембо е момиче

 

На Марко Видал

Сънувам, че Рембо е момиче и ми е дъщеря. Бесен съм й за липсата на дисциплина и не приемам, че фактът, че е Рембо й позволява да си прави каквото си иска при плавния преход от пубертета на четиригодишна към пубертета на прага на седем. Тя ме мрази от цялото си сърце. По-добре да ме мрази, мисля си, така ще пише по-добре, когато един ден стане Рембо.

 

 

 

 

Сънувам, че съм в трети клас

 

На Ники Бойков

Сънувам, че съм в трети клас и любимата ми учителка по литература се обръща към мен с думите: „Пушкин, прочети си съчинението“. Веднага натегач от първия чин вляво вдига ръка и казва: „Другарко, това е политически некоректно“. За моя почуда учителката спокойно отговаря, че е точно така и е искала да даде пример за разликата между политическа коректност и поезия. Натегачите отдясно ехидно се подхилкват. Усещам как очите ми се напълват и аз не знам защо със сълзи и се заричам да стана поет.

 

 

 

 

Сънувах, че съм дисциплиниран мухльо

 

Сънувах, че съм дисциплиниран мухльо, когото с години са подритвали сърдечни, широко скроени хора, които дори не си правеха труда да замитат боклука под килима. Една сутрин се събуждам и виждам, че апартаментът свети като опразнен от чистота и подреденост. Тук нещо не е наред, мисля си, и решавам дисциплинирано да изчакам съвсем да се събудя. Изведнъж си давам сметка, че усещането за чиста и подредена празнота се дължи на факта, че наблюдавам жилището си от някакво друго място. Гледам като на брокерска симулация на недвижим имот как сърдечните широко скроени хора се разхождат в апартамента ми и коментират колко национално отговорно и трудно е било въвеждането на дисциплина в тоя бардак и колко по-чисто е откакто ме няма. Отдъхвам си с облекчение, че все пак се е намерило свободно легло в Арена Армеец.

 

 

 

 

 

Сънувам, че съм на 16

 

Сънувам, че съм на 16 и боготворя Яворов. В хаоса на първите години на прехода успявам да се промъкна в дома му на Раковска, строго охраняван от СДС и Литературен вестник. С безпогрешната нарцистична интуиция, която така се харесва в Две хубави очи, той усеща отдалече, че ми е идол и епатажно се провиква през тълпата сноби: „Никога не се жени за софиянка и по възможност избягвай извънредни положения с карантина над 2 седмици.“

Сънувах, че съм Вазов

 

Сънувах, че съм Вазов и тъкмо трескаво обмислям как точно да свърша. В сюблимния момент ме прекъсва иззвъняване на телефона, пак Георги Господинов. Този път да съм се пазел, да не съм излизал заради пандемията, опасна за хора на моята възраст. Мамка му и лицемер, почти ми е на езика, хем иска да ме замести, хем не ме оставя да свърша като хората.

 

 

 

 

Сънувам, че съм баща на Рембо

 

Сънувах, че съм баща на Рембо и във връзка с ратифицирането на Истанбулската конвенция му поднасям извиненията си за недопустими епизоди в детството му, подлежащи на ретроактивно съдебно преследване. Пич, вика ми той, остави тоя неолиберален булшит. Ако не беше ти, нямаше да напиша един ред.

 

 

 

 

Сънувах, че посещавам рано сутрин Пенчо Славейков

 

Сънувах, че посещавам рано сутрин Пенчо Славейков с цел спешна семейна консултация във връзка с мирното съвместното съществуване по време на извънредно положение. Заварвам го в чудесно настроение да редактира „Кървава песен“, тактувайки си под звуците на приглушен, но отчетлив късен Колтрейн. Момче, казва той, с Мара открай време се придържаме към социалната дистанция.

 

 

 

 

 

Сънувах, че прехвърлям поредната новина с „крути“ мерки в заглавието

 

Сънувах, че прехвърлям поредната новина с „крути“ мерки в заглавието. Защо ли като се размечтаят за по-ефикасна диктатура на капитала, все прибягват до русизми. Това е все едно да налагаш неолиберален капитализъм със средствата на руския авангард, мисля си и в същия миг си давам сметка, че съм им дал идея за сутрешните новини.