vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Бертолт Брехт „Това естествено нещо, трудът“

 

Това естествено нещо, трудът, това, което
Тепърва превръща човека в природна сила, трудът
Това плуване във вода, това ядене на месо
Това чифтосване, това пеене –
Излезе му лошо име в продължение на дълги столетия и
В нашето време.

Този, който с мъка завъртя кормилото срещу мощта на вълната
Напъващ до скъсване мускулите, той
Завъртя наистина кормило, но като колче, забивано в земята
Като дървено колело, което задвижваше навярно воденица
Или изваждаше кофа с вода от дъното на кладенеца
Или може би не задвижваше нищо. Кормчията не видя
Как корабът промени курса си под натиска на ръцете му.
Не беше негов планът да наложи новата посока. Между
Неговото дело и целта на делото му стояха други планове –
Неизвестни. Той обаче планираше само
Да се наяде до насита преди да си легне.

Този, който отдаваше под наем мускулите си за чуждо дело
Се отчуждаваше дори от ръцете си: като на чужди
Гледаше на тях, колебливо ги напрягаше – държат ли още?

Ако отмалеят – той е изгубен! Хранителките му
Отслабваха! Те, които той същевременно хранеше!

Той не планираше повече, облян в пот
Отколкото планира клон, огънат от вятъра
Или воденично колело, върху което пада водата, така че
Да се върти.

Планомерно
Той задвижва тялото си
Ръце и крака, глава и ръка. Така
Той си набавя от земята това, от което ума нужда. Така
Земята изяжда и него.

И той знае какво прави. В главата
Мостът е готов – сега го строи.

Около 1934

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Кой ще научи учителя?“

 

Аз съм учител
Но кой ще научи мен?
Откъде да знам какво искат те да се преподава?
На драго сърце съм готов да преподавам всичко
На касапите се полага почест
Но може би не на всички касапи?
На кои примерно – не? Навярно
Вече съм изгубен – аз
Нарекох Фюрера само светец.
Правя всичко по силите си, но
Съм само човек и може да греша.

1934

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Желязо“

 

Насън тази нощ
Видях голяма буря.
Връхлетя скелето на строежа
Повали металната конструкция
Долу с грохот.
Но това, което бе от дърво
Се огъна и устоя.

1956

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Как в бъдещите времена ще бъдат преценявани писателите ни“

 

1
Поставените да седнат на златни кресла, за да пишат
Ще бъдат запитани за онези, които
Изтъкаха дрехите им.
Не за възвишени мисли
Ще бъдат претърсвани книгите им, а
Някое написано мимоходом изречение, от което може да се заключи
За някоя особеност на онези, изтъкали дрехите
Ще се чете с интерес, защото тук може да става дума за черти
На знаменитите предци.

Цели литератури
Съставени от отбрани изрази
Ще бъдат претърсвани за следи
Че в онези времена са живели бунтовници насред потисничеството.
Умоляващи призовавания на неземни същества
Ще свидетелстват, че тогава земни са поставяли себе си над земни.
Услаждаща се музика на думите ще съобщава само
Че за мнозина тогава е нямало храна.

2
Но в тези бъдещи времена ще бъдат възхвалявани
Седелите на голия под, за да пишат
Седелите сред тези долу
Седелите при борците.

Съобщаващите за страданията на тези долу
Съобщаващите за деянията на борците
С изкуство. На изтънчения език
Запазен дотогава
За възхвалата на царете.

Техните описания на недъзите и възванията им
Ще носят още отпечатък от палеца
На тези долу. Защото за тези
Са били предназначени, тези
Са ги пренасяли под потната риза
През полицейските кордони
За хората като тях.

Да, ще дойде време, когато
Тези умни и приятелски настроени
Гневни и изпълнени с надежда
Седели на голия под, за да пишат
Обкръжени от тези долу и от борци
Публично ще бъдат възхвалявани.

1939