vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Бертолт Брехт „На немските войници на Източния фронт“

 

1
Братя, ако бях при вас
Ако бях на източните снежни полета един от вас
Един от хилядите, теглещи снаряжението насред леда
Бих казал, както казвате вие: сигурно
Трябва да има някакъв път за вкъщи.

Но, братя, скъпи братя
Под стоманената каска, под черепната кутия
Щях да знам това, което знаете вие: няма
Вече никакъв път за връщане вкъщи.

На картата в училищния атлас
Пътят до Смоленск е не по-дълъг
От малкия пръст на Фюрера, но
На снежните полета Смоленск е по-далече
Много далече, прекалено далече.

Снегът не се задържа вечно, само до пролетта
Но и човекът не издържа вечно. До пролетта
Няма да издържи.

Значи трябва да умра, знам това.
В одеянията на разбойник трябва да умра
Да умра в ризата на подпалвач и убиец.

Като един от многото, един от хилядите
Преследвани като разбойници, убивани като подпалвачи и убийци.

2
Братя, ако бях при вас
Ако се мъкнех с вас през заледените пустини
Бих попитал, както питате вие: защо
Съм дошъл тук, откъдето
Няма път за връщане вкъщи?

Защо навлякох одеянията на разбойник?
Защо навлякох ризата на подпалвач и убиец?
Не беше от глад, нали
Не беше, нали, от жажда за убиване.

И защото бях роб
И ми бе наредено
Потеглих да убивам и паля
И сега трябва да ме преследват
И сега трябва да ме убиват.

3
Защото проникнах с взлом
В мирната страна на селяните и работниците
На големия ред, на непрестанното изграждане
Тъпчещ и прегазващ посеви и селски дворове
Прекъсващ обучението в хиляди училища
Пречещ на заседанията на неуморни селски и работнически съвети
Проникнах да плячкосвам работилници, мелници и хамбари –
Затова сега трябва да умра като плъх
Хванат от селянин.

4
За да се изчисти от мен
Лицето на земята
От мен, проказата! Да се даде пример
В мое лице за всички времена как трябва да се постъпва
С разбойници, подпалвачи и убийци
И с робите на разбойници, подпалвачи и убийци.

5
За да кажат майките, че нямат деца
За да кажат децата, че нямат бащи
За да са само хълмове, които не могат да упътят.

6
И аз няма да видя вече
Страната, от която съм дошъл
Нито морето, нито бранденбургската върба, нито белия бор
Нито лозето на брега на реката във Франкония.
Нито в сивата ранина, нито по пладне
И когато пада вечерта.

Нито градовете и града, където съм роден
Нито тезгясите и никога вече стаята
Нито стола.

Всичко това вече никога няма да видя
И никой, вървял с мен
Няма да види всичко това отново
И аз няма, и ти няма
Да чуем гласовете на жените и майките
Или вятъра над комините на родината
Или радостната глъч на града, или пък горчивата.

7
А ще загина в средата на годините си
Безумен водач на бойна техника.

Ненаучен, освен от сетния час
Неопитен, освен в убиването
Нелипсващ на никого, освен на палачите.

И ще лежа под земята
Която аз разруших
Вредител, за когото никой не съжалява –
Ще си отдъхнат край моята дупка.

Защото какво се зарива тук?
Центнер меса в някакъв танк, които скоро ще почнат да се вмирисват.

8
Братя, ако сега бях при вас
По пътя обратно към Смоленск
От Смоленск обратно в нищото.

Бих почувствал каквото чувствате вие: винаги
Съм го знаел вече под стоманената каска, под черепната кутия
Че лошото не е добро
Че две по две е четири
И че ще умре, който тръгна с Него
Окървавения глупак.

Който не знаеше, че пътят до Москва е прекалено дълъг
И прекалено студена зимата тук в източните страни
И колко необуздано е желанието на селяните и работниците
Да защитят своята държава, своята нова, първа по рода си
Където човекът вече не е вълк за човека.

9
И тъй, когато пристигнахме да плячкосваме градовете и рудниците
Градовете вече ги нямаше – бяха останали само на картата
Нито рудниците – бяха само в списъка с плячката.

Изпепелена лежеше земята. Откарани бяха
Фабриката и хамбара, но настъпваха
Срещу нас сега хиляди танкове, управлявани
От собствениците на земята и на градовете
За да бъдем изтребени всички.

10
Пред горите, зад оръдията
Под танковете, край пътя
По улиците и в къщите
От мъжете, от жените, от децата
В студа, в нощта, в глада.

За да бъдем изтребени всички
Днес, или утре, или вдругиден
Аз, и ти, и генерала, всичко живо
Дошло тук да посегне
На изграденото от човешка ръка.

11
Защото е мъка да обработваш земята
Защото коства толкова пот да вдигнеш къща
Да нарежеш гредите, да начертаеш плана
Да издигнеш стените, да покриеш с покрив.
Защото уморяваше толкова, защото надеждата бе толкова голяма.

12
Затова трябва да бъдем изтребени до крак
Всички, които тръгнахме с Унищожителя, за да се изпълни:
Той унищожи своите.

Хиляди години имаше само смях неугасващ
Когато се посягаше на създаденото от човешка ръка
Но сега ще се разчуе по всички континенти:
Кракът, който стъпка полята на новите водачи на трактори
Е пресъхнал.
Ръката, вдигната срещу създаденото от новите строители на градове
Е отсечена.

1942

 

 

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „На немските войници на Източния фронт 10-12“

 

10
Пред горите, зад оръдията
Под танковете, край пътя
По улиците и в къщите
От мъжете, от жените, от децата
В студа, в нощта, в глада.

За да бъдем изтребени всички
Днес, или утре, или вдругиден
Аз, и ти, и генерала, всичко живо
Дошло тук да посегне
На изграденото от човешка ръка.

11
Защото е мъка да обработваш земята
Защото коства толкова пот да вдигнеш къща
Да нарежеш гредите, да начертаеш плана
Да издигнеш стените, да покриеш с покрив.
Защото уморяваше толкова, защото надеждата бе толкова голяма.

12
Затова трябва да бъдем изтребени до крак
Всички, които тръгнахме с Унищожителя, за да се изпълни:
Той унищожи своите.

Хиляди години имаше само смях неугасващ
Когато се посягаше на създаденото от човешка ръка
Но сега ще се разчуе по всички континенти:
Кракът, който стъпка полята на новите водачи на трактори
Е пресъхнал.
Ръката, вдигната срещу създаденото от новите строители на градове
Е отсечена.

1942

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „На немските войници на Източния фронт 9“

 

И тъй, когато пристигнахме да плячкосваме градовете и рудници
Градовете вече ги нямаше – бяха останали само на картата
Нито рудниците – бяха останали само в списъка с плячката.

Изпепелена лежеше земята. Откарани бяха
Фабриката и хамбара, но настъпваха
Срещу нас сега хиляди танкове, управлявани
От собствениците на земята и на градовете
За да бъдем изтребени всички.

(to be continued)

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „На немските войници на Източния фронт 8“

 

Братя, ако сега бях при вас
По пътя обратно към Смоленск
От Смоленск обратно в нищото.

Бих почувствал каквото чувствате вие: винаги
Съм го знаел вече под стоманената каска, под черепната кутия
Че лошото не е добро
Че две по две е четири
И че ще умре, който тръгна с Него
Окървавения глупак.

Който не знаеше, че пътя до Москва е прекалено дълъг
И прекалено студена зимата тук в източните страни
И колко необуздано е желанието на селяните и работниците
Да защитят своята държава, своята нова, първа във времаната
Където човекът вече не е вълк за човека.

(to be continued)

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „На немските войници на Източния фронт 5-7“

 

3
За да кажат майките, че нямат деца
За да кажат децата, че нямат бащи
За да са само хълмове, които не могат да упътят.

6
И аз няма да видя вече
Страната, от която съм дошъл
Нито морето, нито бранденбургската върба, нито белия бор
Нито лозето на брега на реката във Франкония.
Нито в сивата ранина, нито по пладне
И когато пада вечерта.

Нито градовете и града, където съм роден
Нито тезгясите и никога вече стаята
Нито стола.

Всичко това вече никога няма да видя
И никой, вървял с мен
Няма да види всичко това отново
И аз няма, и ти няма
Да чуем гласовете на жените и майките
Или вятъра над комините на родината
Или радостната глъч на града, или пък горчивата.

7
А ще загина с средата на годините си
Безумен водач на бойна техника.

Ненаучен, освен от сетния час
Неопитен, освен в убиването
Нелипсващ на никого, освен на палачите.

И ще режа под земята
Която аз разруших
Вредител, за когото никой не съжалява –
Ще си отдъхнат край моята дупка.

Защото какво се зарива тук?
Центнер меса в някакъв танк, които скоро ще почнат да гният.

(to be continued)

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „На немските войници на Източния фронт 2-4“

 

2
Братя, ако бях при вас
Ако се мъкнех с вас през заледените пустини
Бих попитал, както питате вие: защо
Съм дошъл тук, откъдето
Няма път за връщане вкъщи?

Защо навлякох одеянията на разбойник?
Защо навлякох ризата на подпалвач и убиец?
Не беше от глад, нали
Не беше, нали, от жажда за убиване.

И защото бях роб
И ми бе наредено
Потеглих да убивам и паля
И сега трябва да ме преследват
И сега трябва да ме убиват.

3
Защото проникнах с взлом
В мирната страна на селяните и работниците
На големия ред, на непрестанното изграждане
Тъпчещ и прегазващ посеви и селски дворове
Прекъсващ обучението в хиляди училища
Пречещ на заседанията на неуморни селски и работнически съвети
Проникнах да плячкосвам работилници, мелници и хамбари –
Затова сега трябва да умра като плъх
Хванат от селянин.

4
За да се изчисти от мен
Лицето на земята
От мен, проказата! Да се даде пример
В мое лице за всички времена как трябва да се постъпва
С разбойници, подпалвачи и убийци
И с робите на разбойници, подпалвачи и убийци.

(to be continued)

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „На немските войници на Източния фронт 1“

 

1
Братя, ако бях при вас
Ако бях на източните снежни полета един от вас
Един от хилядите, теглещи снаряжението насред леда
Бих казал, както казвате вие: сигурно
Трябва да има път за връщане вкъщи.

Но, братя, скъпи братя
Под железните шлемове, под черепната кутия
Щях да знам това, което знаете вие: няма
Вече никакъв път за връщане вкъщи.

На картата в училищния атлас
Пътят до Смоленск е не по-дълъг
От малкия пръст на Фюрера, но
На снежните полета Смоленск е по-далече
Много далече, прекалено далече.

Снегът не се задържа вечно, само до пролетта
Но и човекът не издържа вечно. До пролетта
Няма да издържи.

Значи трябва да умра, знам това.
В одеянията на разбойник трябва да умра
Да умра в ризата на подпалвач и убиец.

Като един от многото, един от хилядите
Преследвани като разбойници, убивани като подпалвачи и убийци.

(to be continued)

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Разследването“

 

Властите провеждали разследване
Така се говори. В квартала
Нощем Вече никой не спи.

Никой не знае кой е бил
Нито кой закон е престъпен
Всички са заподозрени.

Когато народът трябва нощем да замита подозрението под изтривалката си
Купищата престъпления на висшестоящите
Могат да останат
Незабелязани.

1934

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Дълго още го виждаха да гребе“

 

Дълго още го виждаха да гребе. До самия край
Той се мъчеше да достигне брега. Но в края
Бе завлечен надолу. Това, от което се страхуваше
Настъпи. Врага си
Не успя да убие и не оцеля. Но
На борещите се заедно с него той остави
Един отслабен враг.

1934