vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Бертолт Брехт „За строежа на дълготрайните творби“

 

1
Колко дълго
Траят творбите? Докато
Станат готови.
Докато костват усилия
Те не се развалят.

Приканващи към усилия
Възнаграждаващи участието
Тяхната същност е трайна, докато
Приканват и възнаграждават.

Полезните
Изискват хора
Изкусните
Имат място за изкуство
Мъдрите
Изискват мъдрост
Предопределените за пълнота
Демонстрират празноти
Дълготрайните
Са в непрестанно срутване.
Планираните наистина мащабно
Са незавършени.

Несъвършени още
Като стената, очакваща бръшляна
(Тя беше едно време незавършена
Отдавна – преди да дойде бръшляна – гола!)

Още неспряна
Като машината, която е в употреба
Но не достига
Но обещава по-добра –
Така трябва да е построена
Творбата, за да трае, както
Машина, пълна с дефекти.

2
Така също игрите, които изобретяваме
Са незавършени – надяваме се
А уредите, използвани при играта
Какво са без изхабените места, дължащи се
На досега на много пръсти, местата, на пръв поглед повредени
Пораждащи благородната форма
И също думите, чийто
Смисъл често
Се мени с употребяващите ги.

3
Не започвай да действаш, без преди това
Мислено да си извървял пътя назад!

Питащите са тези
На които ти ще отговориш, но
Слушащите са тези
Които после ще те питат.

Кой ще говори?
Който още не е говорил.
Кой ще влезе?
Който още не е влязъл.
Тези, чиято позиция изглежда незначителна
Щом я погледнеш
Това са
Силните на утрешния ден
Които имат нужда от теб, те
Трябва да се сдобият със сила.

Кой придава на творбите трайност?
Тези, които ще живеят тогава.
Кого избират строителите?
Още неродените.

Не питай: какви ще бъдат те? –
Определи го.

1929

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Вие, които тъкмо“

 

Вие, които тъкмо
Ставате от масата
Позволете, да ви съобщим за нашата
Непрестанна грижа
За насъщния, който вие имате
Бихме се задоволили и с нещо по-скромно.
Молим ви: вижте ни
В непрестанно търсене на работа!
Насъщният и работата за жалост
Зависят от непоклатими неизвестни
Закони
Непрестанно падат обаче
Надолу
През канализационните решетки в асфалта
Всевъзможни хора без никакъв отличителен белег
Или силует – надолу
Изведнъж, безгласно, бързо, надолу
Вървящи до нас, радостни – надолу
Изсред човешкия поток съгласно
Смътен подбор
Шестима от седем – надолу, но седмият
Влиза в столовата.
Кой от нас е? Кой
Е определен да се спаси?
Кой е белязан?
Къде е следващата решетка?
Неизвестно.

1929

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Всичко ново е по-хубаво от всичко старо“

 

Откъде знам, другарю
Че къщата, която се строи сега
Е полезна и нужна?
И никога невидените конструкции
Които изпадат от облика на улицата и
Чиято цел не познавам, защо
Толкова силно ме убеждават?

Защото знам:
Всичко ново
Е по-добро от всичко старо.

Не е ли така:
Който облича свежа риза
Е свеж мъж?
Жена, която току-що се е изкъпала
Е нова жена.
И нов е
Който на среднощни събрания в задимено заведение
Започва нова реч.
Всичко ново
Е по-добро от всичко старо.

В непълните статистики
На книги с неразрязани страници, в чисто новите машини
Виждам основанията защо ставате сутрин.
Мъже, които на някоя карта
Прокарват линия в някое бяло петно
Другарите, които разрязват страниците на книга
Радостните мъже
Които наливат в машина първото гориво
Те го разбират:
Всичко ново
Е по-добро от всичко старо.

Тази повърхностна обсебена от новото паплач
Която не износва обувките си докрай
Не дочита книгите си
Все забравя мислите си
Това е естествената
Надежда на света.
И ако не е –
То всичко ново
Е по-добро от всичко старо.

Около 1929

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Хайде, Фатцер*.“

 

1
Напусни поста си.
Победите са извоювани. Пораженията са
Извоювани –
Сега напусни поста си.

Потопи се отново в дълбокото, победителю.
Ликуването се донася от мястото на битката
Не оставай там.
Очаквай крясъка на поражението там, където отеква най-силно –

В дълбокото.
Напусни стария пост.

Прибери гласа си, ти, дето произнасяш реч.
Името ти ще бъде изтрито от таблата. Твоите заповеди
Няма да се изпълнят. Позволи
Нови имена да се появят на таблата и
Да се следват нови заповеди.
(Ти, който вече не заповядваш
Не призовавай към неподчинение!)
Напусни стария пост.

Ти не беше достатъчен
Ти не си готов
Сега вече имаш опита и стига толкова
Сега можеш да започнеш –
Напусни поста.

Ти, който оглавяваше служби
Запали печката си.
Ти, който нямаше време за ядене
Сготви си супа.
Ти, за когото е писано много.
Щудирай азбуката.
Започни веднага –
Заеми новия пост.

Победеният не ще избегне
Мъдростта.
Дръж се здраво и потъвай! Бой се! Хайде, потъвай! На дъното
Те очаква пустотата.
Толкова търсен
Усвои неоценимия
Урок на масите –
Заеми новия пост.

2
Масата е готова, дърводелецо.
Позволи да я отнесем.
Спри да шкуриш по нея
Спри с боядисването
Не казвай за нея нито добро, нито лошо –
Каквато е, взимаме я.
Имаме нужда от нея.
Дай ни я.

Ти си готов, държавнико
Държавата не е готова.
Позволи да я променим
С оглед на условията на живота ни.
Позволи да сме държавници, държавнико.
Под твоите закони стои твоето име.
Забрави името
Уважавай законите, законодателю.

Понеси реда, ти, въвеждащият ред.
Държавата повече няма нужда от теб.
Дай ни я.

1929

 

* Протагонистът на незавършената драма на Брехт Гибелта на егоиста Йохан Фатцер (1926-1930) (б. пр.).

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Майтап за мен (пък) е“

 

Майтап за мен (пък) е
Да Ви ритна в тумбака.
Не казвайте, че това е откачено
Макар и да не признавате основанията
(Още едно основание за мен
Да си направя майтап!)
По-добре ми кажете, как
Да го избегна?
Дайте ми поне едно основание!
Определено не се стремя да си навличам
Неприятности!
Но всеки път като Ви видя
Кажете само как да не ми дойде музата!

1925

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Аз, от своя страна, не обичам сигурните кораби!“

 

1
Аз, от своя страна, не обичам сигурните кораби!
Здравей, малък продавачо на души, у който човек още може да си опне ризата!
За по-бързо пътуване, за катерене по-нависоко, здравей, малък продавачо на души!
После идват тези големи пързалящи се дървени сандъци, в чийто търбух ловят риба и които нормален мъж не може да управлява! Но е хубаво да се возиш на тях в черните дълбоки води на безветрията.
Хохо, стари развратни дървени сандъци!
Това тук е пътуване с дявола, който има галоши за моретата, децата ми са в Германия, тук не сме у дома!
Кога ще видим отново зелените ечемични поля, жените и конете по пазарите!
Де да можехме да се ориентираме само по звездите! Ние разбира се нямаме галоши! Това прекалено голямо износено корито ще ни коства живота!
Здравейте, зли несигурни лодки в зеления океан под поглъщащи мърша небеса! Как само ви обичам, аз, старата, авантюристична хиена, развратникът на сензациите, главоломното нищо!

2
В момента се занимавам с продажба на хартия
Това е по-авантюристично, дръзко и мошеническо
От заниманията на Маркиза от Кийт*.
Със същата лекота можех да продавам дима от цигарите си.
Но аз ставам диво всяка сутрин
Въодушевено се мия до зачервяване на кожата
И се юрвам из града.
Що за сив хищнически въздух
Има сутрин между сградите!
И гешефтът!
Да се провираш между тези гладни бифтеци!
Да размахваш ръце като черешови дървета, когато ги берат!
Дъвча думите като кожени ремъци и важно-важно пристъпям в нечие ухилено до ушите лице като в пълна с газ стая.
На лицето на Мауер е изписано какво съм обядвал
И на грешките на С. Лемкул** дължа вечерята си.
Трябва да ставам рано, щото
На мен разбира се ми е по-трудно от другите
Да пласирам хубавата стока.

Около 1920/21

 

* Герой от едноименната драма на Франк Ведекинд, идол на младия Брехт (б. пр.).

** Стадсраад Лемкул (Statsraad Lehmkuhl) (норв.) – име на платноходен кораб, кръстен на норвежки политик (б. пр.).

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „За тревата и ментата“

 

Имам вкус на мента
На езика и мирис на трева
Лежа в копривата майтап да става
И се въргалям върху парцалаците на грубата си кожа.
Тръстиката предъвках на рекичката.
Развратничах си с тлъсти камъни.
Като не ми остана кожа грам от любенето
Погледнах аз към малкото небе.
Позната ми е таз трева от дъното на панталона
От млад. И като още беше малка.
Тя дращеше ми често по врата
Растеше от косата ми значително по-бързо.
Видях я да развратничи в невръстна възраст още
(Тя бе чудесен черен прилеп.)
Добре си пасвахме при всяко положение.
Но плахо тя обичаше безспир единствено врата ми

1920

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „На А. Г.“

 

Платноход от Кадис с курс към Пернамбуко
Натоварен с канела, но прекалено немощен и затова люлеещ се
Така, че да си избълваш червата
Дори само като го гледаш.
Сгромолясващи се върху мекото тяло вълни, оттичащи се бавно –
Още има вятър в платната, още под водата
Плуващ още, още прелестен, насмукан здраво…

1920