vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Бертолт Брехт „Поведението на пазарите доведе дотам“

 

Поведението на пазарите доведе дотам, че
Физическата любов закърня и отношението между половете
Изпадна в зависимост от всевъзможни представи
Така че вече нищо не се постига по физически път
Чрез докосване с ръка или чрез тона на гласа.
Вече само посредством определени представи се
Подмокря половият орган на жената или пък остава сух.
Желанието да бъдеш използван или желанието
Да не бъдеш използван
Потискат въздействието на докосванията
Определени преимущества възбуждат физиката повече от всичко друго.
Двойката не очаква, лежейки заедно, следствията от топлотата
Галещата леко ръка не възбужда желанието
Под допира й гърдите вече не се изправят
Коленете не се отварят под натиска на колене
Вълна на влечение не отмива
Всяка мисъл.

Защото мисълта е обсебена от представата за едно състояние
Което не зависи наистина от нея – от глупавата представа
За едно състояние, което да позволи всичко, дори естествения изблик
На най-сетне постигнатото благоприятно споразумение
И в зависимост от това – отново представата
За подобно задоволяване на опиянение
Неизпитано никога досега.

Мислещият, верен на навика си
Непрестанно да изисква невъзможното мислимо
Застъпва идеята за едно състояние на обществото, при което
Би било възможно следното поведение:

Около 1930

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Може да му донесете оцет“

 

Може да му донесете оцет
Може да му изтриете добре лицето
Може да донесете щипците
Може да му измъкнете езика –
Не може да помогнете на мъртъв човек.

Може да го увещавате с добро
Може да му крещите
Може да го оставите да си лежи
Може да го вземете със себе си –
Не може да помогнете на мъртъв човек.

Може да му сложите пари в ръката
Можете да му изкопаете дупка
Можете да го заврете вътре
Може да праснете с лопатата отгоре –
Не може да помогнете на мъртъв човек.

Може да говорите наистина за великото му време
Може да забравите за великото му време
Може да му сложите чиста риза –
Не може да помогнете на мъртъв човек.

Около 1925

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Часът на големия отврат“

 

Щото на мен не ми харесва вече
Този свят.
Най-вече обаче гледам като на нещо чуждо
На това същество, наречено човек, на което аз
Трябва да приличам, особено това същество
Страшно не ми допада. Но и аз самият, нека само го
Призная, не си допадам и затова, а и
Поради причини, които ми убягват
От известно време възнамерявам да забегна от тоя свят и от себе си
И търся нещо подходящо
За отскок! В по-светъл час, при по-студена ведрост
Без грам недоброжелателство, защото са ме
Били, без да забележа аз самият
Да зачезна!

Около 1924

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Песен за търсенето и предлагането“

 

Ориз има нагоре по реката
Долу на брега на морето хората се нуждаят от ориз
Ако оставим ориза в складовете
Оризът ще стане по-скъп за тях.
Дърпащите баржата нагоре по течението ще получат още по-малко ориз
Тогава оризът за мен ще поевтинее още повече.
Какво всъщност е оризът?
Знам ли какво представлява оризът?
Знам ли кой знае това!
Аз не знам какво е ориз
Знам само неговата цена.
Идва зимата, хората се нуждаят от дрехи
Тогава трябва да се купува памук
И памукът да се задържа в складовете
Щом дойде студът, дрехите ще станат по-скъпи.
Предачниците плащат прекалено високи заплати.
Изобщо има прекален много памук.
Какво всъщност е памукът?
Знам ли какво представлява памукът?
Знам ли кой знае това!
Аз не знам какво е памук
Знам само неговата цена.
Човекът такъв какъвто е има нужда от много храна
Това прави човекът скъпоструващ
За да се набави храна, са необходими хора
Готвачите правят храната по-евтина, но
Ядящите я правят по-скъпа
Изобщо има прекалено малко хора.
Какво всъщност е човекът?
Знам ли какво представлява човекът?
Знам ли кой знае това!
Аз не знам какво е човек
Знам само неговата цена.

1930