vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Бертолт Брехт „Гатанката“

 

1
Откъде идва той?
От плътта идва той!
От въздуха идва той
От речната вода
От пустинята
От градовете идва той.
Щом дойде той
Тръгва си отново.

2
От какво се учи той?
От реката се учи той!
От книгата се учи той
От лицата на хората
От ударите с юмрук
От смеха се учи той
Щом научи достатъчно
Тръгва си отново.

3
Къде отива той?
Навсякъде отива той!
Към планинските проходи отива той!
Към градовете
Към моретата
Към изворите отива той
Щом достатъчно е повървял
Не отива повече.

1928

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Балада за смъртта от любов*“ (Сурова версия)

 

1
От черен дъжд разядено е седмократно
Предъвкващото любовта небце
Сълзящи щорите подобни на саван –
Това е стаята, която е последна.

2
Проказа по тапетите от мухъл побелели!
В ламперия заврени, и споени, и втвърдени –
Как нежно свети във затвор небето
На двойка бяла, съешила се небесно.

3
В началото седи си той в хавлии влажни
И смуче черни пури, дадени от нея
Като използва времето да я увери чрез кимване
С полузатворени клепачи колко я обича.

4
Тя чувства колко е космат и мъдър!
В цепнатината под клепача се процежда ден воднист
Зеленясало сапунен се заоблачава сводът
И той предчувства смътно: вече гние ризата ми.

5
Коняк наливат в сухи трупове
Той зоби я с вечерна светлина зелена
И пламват вече слабините й
Лицето избледнява постепенно.

6
Като ливада заблатена тя е
(А двамата сираци са и глухи, с плът отпаднала!)
Той би поспал, но тя не го оставя!
Зелени небесата – току-що валяли!

7
Ден втори – труповете те увиват
В хавлиите втвърдени, лепнещи
Оцапани чаршафите завират в слабините си
Защото вече знаят – зъзнат често.

8
И, ах, през тях тъй режещо премина любовта
Както когато Бог градушка по водите мята!
И в тях дълбоко бликна и изкорми ги почти
Сгъстена като хмел горчилка.

9
От пот, урина, смрад в косите си
Те вече утринния въздух не усещат.
Но утрините идат година след година
Скотски, сиви в покрития с тапети склеп.

10
Ах, детското й тяло седефено прелива!
Сурови удари понесло от дърво чепато и любов
Като разлагаща се дървесина на спасителната лодка
В морска буря! В роса удавена трева!

11
Ах, ръката на гърдите зеленясва!
В краката черната воня на чума!
Мек въздухът потича по стъклото на прозореца
А те – наврени в гниещ шкаф!

12
Като помия вечерта се стича по прозорците
Пердета шугави са от цигарен дим.
Повлечени са двама влюбени в зелените води
От любовта подгизнали като останките на кораб

13
На морско дъно, в тропиците, на трески
Висят сред водорасли те и риби бели
От вятъра солен там горе над водите
Дълбоко долу почват те да се люлеят.

14
През ден четвърти сутрин рано с удари
На скриптящи брадви влязоха съседите
И чуха тишина, видяха трупове
(Шушукаха си нещо за сияние зелено

15
Което могат да излъчват привиденията), миришеше
На влюбеност леглото още, напукани от студ прозорците –
Трупът е нещо тъй студено! Ах, пълзеше още
Черна нишка студ от техните гърди.

1921

 

* Liebestod, финалната част на Тристан и Изолда на Р. Вагнер (б. пр.).

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Полъх на вятър отваря оперни дупки в стените между стаите“

 

Полъх на вятър отваря оперни дупки в стените между стаите –
Черна пудра меко вали върху нощната ми работа –
Истукан, черни очи и жълта коса, без роднини, без придворни, по-знатен от митологията. Царството му – безсрамно зелено и лазурно
Светът на цветята
Действителността бе прекалено трънлива за великия ми характер. – Въпреки това аз пребивавах при моята дама като голяма сивосиня птица

Голям като мечок с виолетови венци и сива като грижа козина. Всичко биде сянка и светещ аквариум.

Около 1921

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Натирен напълно основателно“

 

Израснах като син
На заможни хора. Моите родители ми
Сложиха якичка и ме възпитаха
В навиците на тези, дето ги обслужват
И ме обучиха в изкуството на заповядването. Но
Като пораснах и се огледах наоколо
Хората от моята класа не ми харесаха
Нито заповядването, нито да бъдеш обслужван
И аз напуснах моята класа и се присъединих
Към дребните люде.

Така
Те отгледаха един предател, обучиха го
В изкуствата си и той
Ги предаде на врага.

Да, аз разгласявам тайните им. Насред народа
Заставам и обяснявам
Как мамят и предричам какво ще дойде, защото
Съм посветен в плановете им.
Латинският на подкупените им попове
Превеждам дума по дума на обикновен език, и приказките им
Се оказват ала-бала. Везните на справедливостта им
Свалям долу и показвам
Фалшифицираните тежести. А техните доносници ги уведомяват
Че аз седя с обраните, когато те
Обсъждат въстанието.

Те ме предупредиха и ми отнеха
Спечеленото с труд. И след като не си взех урок
Те обявиха лова срещу мен за открит, но
Тогава бяха
Останали само ръкописи в дома ми, разкриващи
Заговорите им срещу народа. Тогава
Разпратиха по петите ми „Търси се“
Обвиняващо ме в долни възгледи, тоест
Възгледите на тези долу.

Където и да пристигна, ме заклеймяват така
Всички собственици, но безимотните
Четат моето „Търси се“ и
Ми предоставят убежище. Теб, чувам ги да казват
Са те натирили
Напълно основателно.

1939