vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Бертолт Брехт „Сонет 12. За любовника“

 

Да си признаем: слаба е, уви, плътта ни –
Откакто аз свалих жената на приятеля
Отбягвам стаята си, лошо спя
И нощем забелязвам, че слухтя!

Причината е: стаята на двамата
Граничи с моята. Това ме кара все
Аз да наострям слух, когато я използва
Не чувам ли пък нищо, викам си: по-зле!

Когато вечер тримата седим на вино
И забелязвам, че приятелят ми не запалва
А щом погледне я, избива влагата в очите му

Принуден виждам се да пълня чашата й до ръба
И ако тя не иска, насила карам я да пие
Така че нощем да не забелязва нищо.

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Три гарвана летят над моя дом“

 

Три гарвана летят над моя дом
Летят със силен грак направо и бездомно.

На първия перото толкова е черно
Че само гледката разкъсва ми сърцето.
На втория очите тъй са диви
Че все едно аз образа й виждам.
На третия гракът… досущ като на гарван
И чуя ли го, чувствам се напълно сам.

Три гарвана прелитат – аз стоя неподвижно
И често се питам какво ли гарванът иска.
И щом и последният гарван изчезна
Аз все тъй стоя неподвижен и втренчен.

1921

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Посещение при прокудените поети“

 

Когато насън влезе в колибата на пратените в изгнание
Поети, която се намира до колибата
Където живеят прокудените мислители (той дочу оттам
Спор и смехове), на входа му дойде насреща
Овидий и му каза с половин глас:
„По-добре още не сядай. Още не си умрял. Кой да ти каже
Дали все пак няма да се върнеш у дома? И то без да е необходимо да се променя нещо друго
Освен ти самият.“ Въпреки това, с утеха в погледа
Се приближи Бо Цзюйи и каза с усмивка: „Суровото отношение
Е заслужил всеки, който поне веднъж е назовал неправдата.“
А приятелят му Ду Фу каза тихо: „Виждаш: изгнанието
Не е мястото, където се отучваш от надменността.“ Но по-приземено
Застана до тях одрипавелият Вийон и попита: „Колко
Врати има къщата, където живееш?“ А Данте го дръпна настрана
И като го хвана за ръкава, промърмори: „Стиховете ти
Приятелю, гъмжат от грешки, помисли
Кой и колцина са срещу теб!“ И Волтер им подвикна:
„Внимавай в стотинката, иначе ще те уморят от глад!“
„И примесвай майтапи във всичко!“ извика Хайне. „Това не помага“
Изпсува Шекспир, „като Джейкъб се качи на трона
И на мен ми беше забранено вече да пиша.“ „Стигне ли се до съд
Наеми адвокат мошеник!“ посъветва Еврипид
„Защото той познава дупките в мрежата на закона.“ Смехът
Още отекваше, когато, от най-тъмния ъгъл
Се чу вик: „Ей, ти, знаят ли ти
Стиховете наизуст? И онези, дето ги знаят
Ще се измъкнат ли от преследвачите?“ „Това
Са забравените“, рече тихо Данте
„На тях са им унищожили не само телата, но и творбите.“
Смехът секна. Никой не смееше да погледне по посока на вика. Новодошлият
Бе пребледнял.

1939

 

 

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Мъжете, които пращат ги насам-натам с поръчки“

 

Мъжете, които ги пращат насам-натам с поръчки.
Не можеха да си спомнят за нас
Казаха те.
Още помнеха цвета на косата ни
Но не вече какви бяха очите ни
Това вече не можеха да си спомнят

Около 1923

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Балада за човешката сила“

 

1
Ах, на горчилката наистина голяма е властта
Но силен е със сигурност човек
Защото винаги почти издържа я.
Веднъж седях си на едно поле

2
Мечок със цвят на сива грижа
Съгледах там с жена ми –
Изчезнаха за четвърт час
Под черните ели

3
На утро в сивата студенина
Все още си бях на белия свят.
И аз видях (навярно от преживения майтап)
Фанелката си на гърдите вир-вода.

1921