Бертолт Брехт „Прометей“

by Владимир Сабоурин

 

Това на нейния триумф часът е –
На сините гори въздигат се железните огледала.
Самата тя стои – бял призрак – обрамчена от блатни пари.
Скала прораства през суровите парцали на плътта ми.

Тя слиза гола от ощавено небе
Без никакво усилие, лицето бледо, зъбите оголени.
Оставям я така да се възправя всяка утрин рано
И лягам за храна на водопада.

И щом се тя насити, тревата пребледнява
Небето в дим съкрива своето лице –
През тъмното небе тогава идва Той отгоре
За който знайно е: обича дроба черен.

1920