vs. archives

Щом чух за мен да казват по пазарищата
Че вътрешно съм празен аз човек
Отвърнах бързо: бих искал аз така да е
И казах го съвсем не с цел да дразня

Не го и казах също, с надежда да е ново.
Празен съм – и гладен затова, затова и мая се:
Обядът ми мучи все още, а вече си мечтая
Изсирам как говедото, преживящо все още.

В мен да има място трябва, тогава не съм сит!
И се надявам силно да не стана никога
Едно е, за което дебна аз сега:

Аз искам да съм плосък, за да надживея всичко!
А как да стана плосък? Говеда цяло стадо
Няма как да стъпче празната стотинка: плоска тя е.

1
На онзи ден в луната синя на септември
Стоейки тихо под сливака млад
Държах я любовта тъй тиха и тъй бледа
В ръцете като прекрасна мечта.
А над нас в красивото лятно небе
Имаше облак – дълго го гледах
Ужасно горе и ужасно бял
Погледнах пак – не беше вече там.

2
От онзи ден тъй много, много месечини
Изтекоха тихо надолу, отминаха
Сливаците отсечени са сигурно
А ти за станалото с любовта ме питаш?
Отвръщам ти: Не мога да си спомня.
Но зная аз добре въпросът за какво е
Лицето й обаче аз наистина забравил съм
И зная само: аз го целунах някога.

3
Целувката аз също отдавна бих забравил
Ако не беше облакът отгоре там
Че още помня го и винаги ще помня
Той беше много бял и идеше отгоре.
Сливаците цъфтят си още може би
Момичето родило е навярно седмото дете
Но онзи облак цъфтя за миг едва
И щом погледнах, изчезнал бе по вятъра.

О, защо оставяте нецелунати да отминат
Последните лица, приличащи на вас
Скоро вече никое няма да видите!
И гласа, който задушихте
Той за последно пя вашата
Песен!

1920

Неер Кас язди едногърба камила през пясъчната пустиня и рисува с водни бои зелена финикова палма
(под тежък картечен огън)

Война е. Ужасяващото небе е по-синьо от обикновено. Някои падат мъртви в тресавищната трева.
Можеш да застрелваш кафяви мъже. Вечер можеш да ги рисуваш.
Те често имат странни ръце.

Неер Кас рисува бледото небе над Ганг под утринния вятър
Седем кулита държат платното му, четиринайсет рикши държат Неер Кас, който е пил.
Защото небето е красиво.

Неер Кас спи нощем върху камъни и псува, щото са твърди.
Но и това му се струва хубаво (включително псуването)
С удоволствие би го нарисувал.

Неер Кас рисува виолетовото небе над Пешавар бяло –
Щото няма вече синьо в тубичката.
Слънцето бавно го дъвче. Душата му се пречиства. Неер Кас продължава да рисува.

От Цейлон за Порт Саид в открито море той рисува върху вътрешната стена на стария платноходен кораб
Най-хубавата си картина с три цвята, на светлината от два илюминатора.
Тогава корабът потъва, той се спасява. Кас се гордее с картината. Тя не се продаваше.

Около 1917