Бертолт Брехт „За дружелюбността на света“
by Владимир Сабоурин
1
На земята пълна с леден вятър
Дойдохте всички като голото дете
Лежахте, мръзнейки без нищо на гърба
Докато жена повие ви във пелена.
2
Дори и крясък не получихте, не бяхте и желани
Не ви качи и никой на кола.
Тук на земята бяхте непознати
Докато някой мъж ви хвана за ръка.
3
И нищичко не ви дължи света:
Когато искате да тръгнете, не ви задържа никой.
И може би на много други сте приличали.
Но и мнозина плакаха за вас.
4
И от земята пълна с леден вятър
Си тръгвате, покрити целите във струпеи.
И всеки заобичвал е света
Щом шепи две земя получи.
