vs. archives

Нека други за нейния срам
говорят, аз говоря за моя

О, Германийо, бледа майко!
Как седиш в скверна
Сред народите.
Сред осквернените
Ти се набиваш на очи.

От твоите синове най-бедният
Лежи убит.
Когато голям бе гладът му
Други твои синове
Вдигнаха ръка срещу него.
Това се е разчуло.

Така с вдигнати ръце
Вдигнати срещу брата си
Те нагло обикалят пред теб
И се смеят в лицето ти
Това е всеизвестно.

В твоя дом
Крещи се това, което е лъжа
Но истината
Трябва да мълчи.
Така ли е?

Защо вредом те славят потисниците, ала
Потисканите те обвиняват?
Ограбваните
Те сочат с пръст, ала
Грабителите хвалят системата
Изнамерена в дома ти!

И при все това всички те виждат
Да криеш крайчеца на дрехата си, който е кървав
Подгизнал от кръвта на твоя
Най-добър син.

Слушат ли речите, които отекват в дома ти, смеят се хората.
Ала който те види, се хваща за ножа
Като да е видял разбойник.

О, Германийо, бледа майко!
Как те подредиха синовете ти
Че седиш сред народите
За посмешище или страх!

1937

Хубаво е
Да вземеш думата в класовата борба.
Високо и кънтящо да призовеш към борбата на масите.
Да смачкаш потисниците, да освободиш потисканите.
Трудна и полезна е всекидневната дребна работа
Жилавото и тайно плетене
На мрежата на партията под
Дулата на пушките на предприемачите:
Да говориш, но
Да скриваш говорещия
Да побеждаваш, но
Да скриваш победителя.
Да умираш, но
Да спотайваш смъртта.
Кой не би направил много за слава, но кой
Да го направи за мълчанието?
Защото славата пита напразно
За извършителите на голямото дело.
Излезте напред
За миг
Непознати, скрити лица и приемете
Благодарността ни!

Един сив следобед
Насред уискито
Дойде Бог в Махагони
Дойде Бог в Махагони.
Насред уискито
Забелязахме Бог в Махагони.

1
Като сюнгери лочите
Година след година моя добър ечемик?
Никой не е очаквал да дойда, нали
Сега като идвам всичко живо е втасало?
Спогледаха се мъжете от Махагони.
Да, рекоха мъжете от Махагони.
Един сив следобед
Насред уискито
Дойде Бог в Махагони
Дойде Бог в Махагони.
Насред уискито
Забелязахме Бог в Махагони.

2
Падаше смях в петък вечер, нали?
Мери Уимън видях аз отдалече
Да плува в соленото езеро като сушена треска
Тая няма да изсъхне вече.
Спогледаха се мъжете от Махагони.
Да, рекоха мъжете от Махагони.
Един сив следобед
Насред уискито
Дойде Бог в Махагони
Дойде Бог в Махагони.
Насред уискито
Забелязахме Бог в Махагони.

3
Светци-закрилници говорят ли ви нещо?
По мисионера ми когато стреляхте, спомен има ли?
На небето с вас нима ще трябва да живея?
Да гледам сивите ви пияндурски коси?
Спогледаха се мъжете от Махагони.
Да, рекоха мъжете от Махагони.
Един сив следобед
Насред уискито
Дойде Бог в Махагони
Дойде Бог в Махагони.
Насред уискито
Забелязахме Бог в Махагони.

4
Марш всичките в ада
Махайте пурите от устите!
Марш в моя ад всичките
В черния ад цялата ви паплач.
Спогледаха се мъжете от Махагони.
Да, рекоха мъжете от Махагони.
Един сив следобед
Насред уискито
Дойде Бог в Махагони
Дойде Бог в Махагони.
Насред уискито
Забелязахме Бог в Махагони.

5
Никой да не мърда от местата!
Всеки да стачкува! За косите
Не можеш в ада ни завлече –
Щото винаги били сме вече в ада.
Спогледаха се с Бога мъжете от Махагони.
Не, рекоха мъжете от Махагони.

1
Тръгваме за Махагони
Въздухът е свеж и хладен
Там има женска плът и конско месо
Маси за уиски и покер.
Красива е зелената луна над Махагони, нека свети над нас!
Защото имаме днес
Хартиени пари под ризата
И голяма глупава уста за голям хилеж.

2
Тръгваме за Махагони
Източният вятър вече бие в гърба
Там има прясна салата от меса
И няма шефове.
Красива е зелената луна над Махагони, нека свети над нас!
Защото имаме днес
Хартиени пари под ризата
И голяма глупава уста за голям хилеж.

4
Тръгваме за Махагони
Корабът отплава
Ци-ци-ци-ци-цифилиса
Ще ни го излекуват там.
Красива е зелената луна над Махагони, нека свети над нас!
Защото имаме днес
Хартиени пари под ризата
И голяма глупава уста за голям хилеж.

1
На земята пълна с леден вятър
Дойдохте всички като голото дете
Лежахте, мръзнейки без нищо на гърба
Докато жена повие ви във пелена.

2
Дори и крясък не получихте, не бяхте и желани
Не ви качи и никой на кола.
Тук на земята бяхте непознати
Докато някой мъж ви хвана за ръка.

3
И нищичко не ви дължи света:
Когато искате да тръгнете, не ви задържа никой.
И може би на много други сте приличали.
Но и мнозина плакаха за вас.

4
И от земята пълна с леден вятър
Си тръгвате, покрити целите във струпеи.
И всеки заобичвал е света
Щом шепи две земя получи.

1
Бе мека светлина, когато Якоб Апфелбьок
Уби родителите си – майка и баща
Завря ги в раклата за спалното бельо
И в къщата остана сам.

2
Под купола небесен облаците плаваха далеч
И летен вятър меко къщата облъхваше
И сам самин седеше в къщата
Билѝят само преди седем дни дете.

3
И дни минаваха, минаваше нощта
И всичко бе като преди, и само малко инак бе
И край родителите си седеше Якоб
И просто чакаше да дойде квото ще.

4
Когато смрад разнесе се от раклата
Саксия купи Якоб със азалии
И Апфелбьок реши от този ден
Да спи на канапето бедното дете.

5
Млекарката оставяше бутилките си още
Пред прага, сладко, хладно млякото с каймак.
Каквото не изпива Апфелбьок изсипва го
Защото Якоб пие вече малко.

6
И вестникарят носи още вестника
На свечеряване отекват стъпките му тежки
И Якоб чува вестника в кутията да тупва
Но Якоб Апфелбьок не го чете.

7
И щом воня изпълни къщата от край до край
Заплака Якоб и му прилоша.
И плачейки излезе Якоб Апфелбьок
И спеше вече само на балкона.

8
И вестникарят всеки ден задаваше въпрос:
Какво мирише тук? Мирише все едно умрял е някой!
А в меката вечерна светлина отвръщаше му Апфелбьок:
Това е мръсното бельо във раклата.

9
Попита и млекарката веднъж:
Какво мирише тук? Усещам аз воня.
А в меката вечерна светлина й Апфелбьок отвръщаше:
Това е телешкото, дето се разваля.

10
И щом накрая провериха раклата
Облян във мека светлина стоеше Якоб.
И щом попитаха защо го е направил
Отвърна Якоб Апфелбьок: Не зная.

11
На следващия ден млекарката обаче
Запита се дали детето някога
Якоб Апфелбьок все някой ден дали
На гроба той на бедните родители ще иде?

7
И щом воня изпълни къщата от край до край
Заплака Якоб и му прилоша.
И плачейки излезе Якоб Апфелбьок
И спеше вече само на балкона.

8
И вестникарят всеки ден задаваше въпрос:
Какво мирише тук? Мирише все едно умрял е някой!
А в меката вечерна светлина отвръщаше му Апфелбьок:
Това е мръсното бельо във раклата.

9
Попита и млекарката веднъж:
Какво мирише тук? Усещам аз воня.
А в меката вечерна светлина й Апфелбьок отвръщаше:
Това е телешкото, дето се разваля.

10
И щом накрая провериха раклата
Облян във мека светлина стоеше Якоб.
И щом попитаха защо го е направил
Отвърна Якоб Апфелбьок: Не зная.

11
На следващия ден млекарката обаче
Запита се дали детето някога
Якоб Апфелбьок все някой ден дали
На гроба той на бедните родители ще иде?

1
Бе мека светлина, когато Якоб Апфелбьок
Уби родителите си – майка и баща
Завря ги в раклата за спалното бельо
И в къщата остана сам.

2
Под купола небесен облаците плаваха далеч
И летен вятър меко къщата облъхваше
И сам самин седеше в къщата
Билият само преди седем дни дете.

3
И дни минаваха, минаваше нощта
И всичко бе като преди, и само малко инак бе
И край родителите си седеше Якоб
И просто чакаше да дойде квото ще.

4
Когато смрад разнесе от раклата
Саксия купи Якоб със азалии
И Апфелбьок реши от този ден –
Бедното дете – да спи на канапето.

5
Млекарката оставя своите бутилки още
Пред прага, сладко, хладно млякото с каймак.
Каквото не изпива Апфелбьок изсипва го
Защото Якоб пие вече малко.

6
И вестникарят носи още вестника
На свечеряване отекват стъпките му тежки
И Якоб чува вестника в кутията да тупва
Но Якоб Апфелбьок не го чете.

(to be continued)

1
Oh, show us the way to the next whisky-bar
Oh, don’t ask why, oh, don’t ask why
For we must find the next whisky-bar
For if we don’t find the next whisky-bar
I tell you we must die! I tell you we must die!
Oh! Moon of Alabama
We now must say good-bye
We’ve lost our good old mamma
And must have whisky
Oh! You know why.

2
Oh, show us the way to the next pretty girl
Oh, don’t ask why, oh, don’t ask why
For we must find the next pretty girl
For if we don’t find the next pretty girl
I tell you we must die! I tell you we must die!
Oh! Moon of Alabama
We now must say good-bye
We’ve lost our good old mamma
And must have a girl
Oh! You know why.

3
Oh, show us the way to the next little dollar
Oh, don’t ask why, oh, don’t ask why
For we must find the next little dollar
For if we don’t find the next little dollar
I tell you we must die! I tell you we must die!
Oh! Moon of Alabama
We now must say good-bye
We’ve lost our good old mamma
And must have dollars
Oh! You know why.

Превод от немски на английски Елизабет Хауптман

1925