vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Бертолт Брехт „Променят се времената. На гигантските планове“

 

Променят се времената. На гигантските планове
На могъщите накрая идва им краят.
И като петли  да се перчат кръвясали
Променят се времената, насилието не помага.
На дъното на Вълтава търкалят се камъните.
Трима императори лежат погребани в Прага.
Малкото не остава малко, голямото – голямо.
Нощта е дванайсет часа, после идва денят.

1943

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Върбовата свирка“

 

Аз не съм знаменосец
Аз не съм ясновидец с орлово сърце
Във вашето шествие през великата утрин.
Аз съм върба край реката
Продухвана от ветровете
От която бунтовният дух на земното кълбо
Отчупва малко клонче, на което да свири
Своята мелодия за буря, от болка и любов
И може би малко
Предутринна дрезгавина.

Около 1940

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Възхвала на съмнението“

 

Хвала на съмнението! Съветвам ви да приветствате
Ведро и с уважение този
Който проверява думата ви като съмнителна монета!
Иска ми се да сте мъдри и да не давате
Думата си прекалено уверено.

Четете историята и вижте
В безпорядъчно бягство непобедимите армии.
Навсякъде
Се сриват непревземаеми крепости и
Когато в напускащата пристанището армада корабите са безброй
Връщащите се
Са били преброими.

Така един ден човек застана на непревземаем връх
И един кораб достигна предела на
Безкрайното море.

О, прекрасно клатене на глава
Пред неоспоримата истина!
О, смело лечение на лекаря
При неспасяемо болен пациент!

Но най-хубавото от всички съмнения
Когато обезверените и отпаднали вдигат глава и
Вече не вярват
В силата на потисниците си!

О, колко трудно е извоювана тезата!
Колко жертви е коствала!
Че това е така, а не иначе
Колко трудно е било да се види!
С въздишка на облекчени един ден някой го записва в бележника на мисленето.
Дълго стои тя може би в бележника и много поколения
Живеят с нея и гледат на нея като вечна истина
И осведомените презират всички, които не я познават.
Но тогава може да се случи така, че да се породи подозрение, защото нов опит
Поражда съмнение в тезата. И то се надига.
И друг някой ден един човек внимателно задрасква тезата
В бележника на знанието.

Под крясъка на заповеди, преглеждан
За пригодност от брадати лекари, инспектиран
От сияйни същества със златни отличителни знаци, назидаван
От тържествени попове, тикащи му под носа книга, написана от самия Бог
Поучаван
От нетърпеливи учители – стои бедният и слуша
Че светът е най-добрият от всички светове и че дупката
В покрива на стаята му е планирана от самия Бог.
Настина му е трудно
Да се съмнява в този свят.

Покрит с пот се навежда човекът, който строи къща, в която няма да живее
Но покрит с пот блъска и човекът, който строи собствената си къща.

А ето ги и благонадеждните, които никога не се съмняват.
Храносмилането им е блестящо, съждението им непогрешимо.
Те не вярват на фактите, те вярват само на себе си. В краен случай
Фактите трябва да вярват в тях. търпението им спрямо самите себе си
Е безгранично. Всеки аргумент
Чуват с ухото на ченгето.

Редом с благонадеждните, които никога не се съмняват
Стоят надеждно колебливите, които никога не действат.
Те се съмняват, не за да стигнат до вземане на решение, а
За да избегнат вземането на решение. Главите си
Ползват само за клатене с глава. Със загрижена физиономия
Предупреждават пътниците на потъващи кораби за опасността от водата.
Под секирата на убиеца
Се питат дали и той не е човешко същество.
С промърморената бележка
Че предметът още не е изследван из основи те си лягат.
Дейността им се състои в колебанието.
Любимата им приказка е: като му дойде времето.

Когато възхвалявате съмнението
Не възхвалявайте
Колебанието, което е отчаяние!

Каква му е ползата да може да се съмнява на този
Който не може да вземе решение!
Може да действа погрешно
Този, който се задоволява с прекалено малко доводи
Но остава бездеен насред опасността
Този, който се нуждае от прекалено много.

Ти, който си водач, не забравяй
Че си такъв, защото си се съмнявал във водачите!
Позволи затова на водените
Да се съмняват!

Около 1939

 

 

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Бележката за потребното“

 

Познавам мнозина, които циркулират наоколо с бележка
На която пише от какво имат нужда.
Съглеждащият бележката казва: това е много.
Но написалият я казва: това е минимумът.
Но има и такъв, който гордо показва бележката си
На която пише малко.

Около 1939

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „На всичко, което чувстваш, придавай“

 

На всичко, което чувстваш, придавай
Най-малката величина.

Той каза, че без теб
Не може да живее, разчитай, че като го срещнеш отново
Той ще те разпознае.

Направи ми услугата и не ме обичай прекалено.

Последният път, когато бях обичан, не получих през цялото време
Ни най-малката проява на дружелюбност.

Около 1939

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „За упадъка на любовта“

 

Техните майки раждаха в болки, но жените им
Зачеват в болки.

Любовният акт
Вече не се получава. Все още има смесване, но
Прегръдката е прегръдка на борци. Жените
Вдигнаха ръка за защита, докато
Техните притежатели ги обгръщат.

Краварката на село, знаменита
Със способността си да изпитва
Радост при прегръдката, гледа с подигравка
Нещастните си посестрими в кожи от норка
На които се заплаща всяко проветряване на добре гледания задник.

Търпеливият извор
Поил толкова поколения
Вижда с ужас как последното
Му откопчва питието със стиснати зъби.

Всяко животно го може. Сред тия
Се смята за изкуство.

Около 1938

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Песен на един човек от Сан Франциско“

 

Един ден всички тръгнаха за Калифорния
Там е нефта, казаха вестниците
И
Аз също тръгнах за Калифорния
Отидох за две години
Жена ми остана в градче на Запад
Не можехме да се издържаме от фермата
Но аз продължих за един град на Изток
Градът растеше като пристигнах
Не открих нефт
Сглобявах коли и си мислех:
Сега градът расте, аз ще
Изчакам да стане трийсет хиляди
Тогава от днес за утре станаха много повече
Десет години минават бързо, когато се строят къщи
От десет години съм тук и ми се иска
Да остана още, на хартия
Имам жена на Запад
Покрив над далечна земя
Но тук
Нещо се случва, забавно е и
Градът расте още

1929