vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Бертолт Брехт „Послание до хората на Чикаго“

 

Смеховете на човешките пазарища по континентите
(Веднъж сред Вас останал)
Сигурно са Ви разтърсили, студенината в регионите на четвъртата дълбина
Навярно е просмукала кожата Ви.
Обичате ли още сините очи на конекрадците?
Когато обаче дойдете в приютите
Ще прегледам по гърбовете Ви
Дали зимите са Ви белязали.
На Вашите деца
Искам да покажа по мъртвите Ви китки
Дали сте стояли в реките
Сред ледени късове и черни риби
И дали знаете нещо за планетата.
Ах, в действителност има
Само
Победени и страхливци.
Та така.

Около 1922

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Често през нощта сънувам, че не мога“

 

Често през нощта сънувам, че не мога
Вече да си изкарвам прехраната
От масите, които произвеждам, няма
Нужда никой в тази страна, продавачите на риба
Говорят китайски
Най-близките ми роднини
Ме гледат като чужд в лицето
Жената, с която спях седем години
Любезно ме поздравява на стълбището и
С усмивка
Отминава

Знам
Че последната стая вече е празна
Мебелите вече са изнесени
Матракът е разпран
Пердето съдрано
Накратко: всичко е готово да
Накара тъжното ми лице
Да пребледнее

Бельото, закачено да се суши в двора
Е моето бельо, добре го разпознавам
Като се вгледам по-отблизо, забелязвам
Наистина
Шевове и кръпки по него
Изглежда
Аз съм се изнесъл, някой друг
Живее сега тук и
Дори в
Моето бельо

Около 1926/27

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Две неща подобават на мъжа“

 

1
Две неща подобават на мъжа:
Да пуши и
Да се бори с метафизиката.

2
Един мъж в една кръчма погледна в жълтото си вино и рече:
Когато още бях негър
Захапвах врага си за врата.
Където прането висеше на въжето
Свършваше светът.
По-късно
Прощавах често на врага си.
Тогава
Окайвах още проказата му.
Днес
Не откривам повод за подобно нещо.
Понякога вече дори ми връзват ръцете.
Тогава разбирам:
Че вие ми връзвате ръцете и
Че те са ми вързани, това е
Болест
Или
Две болести.
Ако ме заплюят
Ще гледам с интерес
И сигурно ще мисля:
Като вода е!
Дъждът е по-добър за кожата.
Смятате, че аз съм това? Грешите!
Защото аз
Много бих се радвал
Ако можехме да напраим нещо заедно.

3
След като видях
Че на хората толкова лесно може
Да им се повлияе с думи
Знам: не е
Възможно
Да ги засегнеш: прекалено бързо
Биват отвеяни, кой знае къде са
Оцветеният въздух
И все пак си мислех:
С дума
Би могло все пак най-лесно
Да бъдат засегнати.
Но отчетливото
Умира бързо като кон
Който спира насред надбягвания –
Стъпкват го.

Около 1920/21