Бертолт Брехт „Седми Псалм“

by Владимир Сабоурин

 

1
Знам, любима: сега ми окапва косата от безпътния живот и трябва да лежа на камъните. Виждате ме да пия най-евтината ракия и вървя гол във вятъра.

2
Но беше време, любима, когато бях чист.

3
Имах жена, тя беше по-силна от мен, както тревата е по-силна от бика – тя се изправя отново.

4
Тя видя, че съм лош и ме обичаше.

5
Аз не питах накъде води пътят, който бе неин път, и той може би водеше надолу. Като ми даде тялото си, тя каза: това е всичко. И то стана мое тяло.

6
Сега тя вече не е никъде, тя изчезна като облака след дъжд, аз я пуснах и тя падна назад, защото това беше пътят й.

7
Но понякога нощем, когато ме виждате да пия, виждам лицето й бледо във вятъра, силно и обърнато към мен – и аз се покланям във вятъра.

1920