vs. archives

1
Знам, любима: сега ми окапва косата от безпътния живот и трябва да лежа на камъните. Виждате ме да пия най-евтината ракия и вървя гол във вятъра.

2
Но беше време, любима, когато бях чист.

3
Имах жена, тя беше по-силна от мен, както тревата е по-силна от бика – тя се изправя отново.

4
Тя видя, че съм лош и ме обичаше.

5
Аз не питах накъде води пътят, който бе неин път, и той може би водеше надолу. Като ми даде тялото си, тя каза: това е всичко. И то стана мое тяло.

6
Сега тя вече не е никъде, тя изчезна като облака след дъжд, аз я пуснах и тя падна назад, защото това беше пътят й.

7
Но понякога нощем, когато ме виждате да пия, виждам лицето й бледо във вятъра, силно и обърнато към мен – и аз се покланям във вятъра.

1920

Трябва да вдигаш високо колената като кралска курва, все едно висиш на тях. Огромни колена. И пурпурно главоломно падане в голото небе, и летене нагоре, ту със задника, ту с предника. Напълно голи сме, вятърът ни опипва през одеждите. Така бяхме родени.

Музиката не спира никога. Ангели надуват до пръсване малка панфлейта. Летиш към небето, летиш над земята, сестро въздушна, сестро, братко вятър! Времето минава – и музиката.

Към 11 часа през нощта люлките се затварят, за да може дядо Боже да продължи да се люлее.

1920

Чувал съм, че от правенето на любов вратът става дебел. Аз не искам дебел врат. Но чувам, че и от люлеене на люлки вратът става дебел. Значи няма как да се избегне.

Червените платнища, в които се врязваш при полета заедно с люлката, ръкопляскат, металните тръби скърцат при изстрелването нагоре, сравнявам това с животно, захапващо юздите, но конникът седи върху гърба му. Той се е впил кръвожадно като кърлеж, отвратителен полип, вкопчил се е в тлъстото пурпурно животно и язди възбог срещу небето, където го улавят платнищата. Жълтите лампи се пулят нагоре да видят колко високо може да се стигне, без цялата машинария да се разпадне.

1920

Щом умрете, някои ще отидат на небето.
Те няма да се чудят, защото са го видели вече.
Убиец и пияница ще бъдат там.
За който не ги обича, влизане няма.

Който удрял брата, няма да му е трудно на небето
Пияните вървят по тези пътища твърде лесно…
Виделият звезди, докато в уличката лежи
В деня на смъртта си лесно ще се извиси.

Който не е бил сляп, небето не ще види
В небето сам никой не влиза.
И мъки ще има задружно тамо
Всички носят бремето на всички заедно

Децата и глупците в сияйната страна със сигурност влизат…
Убиец и жертва ръка за ръка идат.
Ръка за ръка, от когото кръв и сълзи капят
Братята Карамазови и брата ни Баал.

1917

И червената Роза* изчезна сега.
Никой не знае къде лежи тя.
Защото истината каза тя на бедните
Богатите от този свят изчезнаха я.

1919

* Роза Люксембург (1871-1919) е убита без съд и присъда на 15 януари 1919 г. в Берлин, тялото й е хвърлено в Ландверския канал (б. пр.).

Чепикът който винаги пестил е
Изтрит така и няма да го види
И който уморен и тъжен не е бил
Не е танцувал никога.

И щом от старост чак чепикът ти
На прах разпадне се дори
(И бил е като тебе само за ритници)
Пак по-щастлив от теб е бил.

И с най-голяма прелест винаги
Връз гробовете сме танцували.
И Бог мелодията най-красива свири
Все на последната дупка.

1918