vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Бертолт Брехт „Откритие у една млада жена“

 

Сутрешно трезво сбогуване, жена стои
Хладно между врата и панти, погледната хладно
Видях тогава аз: в косата кичур сив
Така и не можах да се реша да тръгна

Безмълвно хванах й гърдите, и щом попита
Защо тъй аз, нали съм нощен гост, след края на нощта
Не искам да си ходя, както се очаква
Погледнах без заобикалки и й казах

Бе само нощ, аз искам още малко да остана
Но ти използвай времето си, лошо е това
Че ти така стоиш между врата и панти

И хайде разговорът да приключва бързо
Забравихме съвсем, че ти увяхваш –
И секна ми гласа желанието

Около 1925

 

 

 

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Сонет 10. За срамежливостта при жената“

 

Не ми харесва, щом много време на жените трябва
Харесва ми онази дето ненаситна идва
И бързо се задоволява, с бързия си срам
Разделя се безспир тя между жажда и защита.

Актът из основа трябва нея да променя
До обезобразяване! Със смесени тела
Било то при мъжете или пък при жените
Главите тъй отдалечени сякаш са в страни различни.

Срам прекален мъжка плът да хване
Наслада прекалена изцяло да си го откаже
Жената да се оценява трябва по насладата й.

Прекалено хубаво е с чакането примиряване да няма
Прекалено ненаситно – до капка всичко да не взима
На нея разрешено й е да се самозабравя.

1925

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „За съблазнените момичета“

 

1
При плитките, кафявозаблатени езера
Вече остарял, ме води дяволът надолу.
И ми показва той останките от трупове
Които ми лежат на съвестта.

2
Плуваха под много мътни небеса
Уморено и небрежно те към ада
Като плетеница водорасли, всички заедно
Искат те за моя сметка да са там.

3
Прогнилите им възпалени трупове даряваха ми
Навремето страстта, която сам разпалвах
На портокаловия ден с мен  се наслаждаваха
Избавиха се те от мрачна нощ.

4
Сито и удобно след хубавото хапване
От мързел вкараха ме в угризения на съвестта
Света направиха ми кочина, небето – мътно
Оставиха ми възпалено тяло те без вакханалия.

1919

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Но веднъж се тя остави“

 

Но веднъж се тя остави
И се сдоби с дете с галоши
Случаят брои се крайно рядък.

1919

 

 

 

 

Под петопръстата смокиня

 

Под петопръстата смокиня
Под сивия блясък на маслината
Под леките перести облаци
Под блясъка на храма на тялото
Под леките дълги вълни
Под зехтина над бездната
Под гостоприемната чернота
Бойте се

Илинден 19