Бертолт Брехт „Тъмно вдън върбата“

by Владимир Сабоурин

 

Тъмно вдън върбата
Вятърът бучи
Майка й я вика –
Тя бърза да го прави…

Облаци в небето
Бучащият вятър –
Щото вече е тъмно
Тя го прави сляпо.

Щото тревата е мокра
И студено е там –
На ствола на върба
Отдава се тя.

Когато младата луна увисва червена
В клонака, огъван от вятъра –
Надолу влече я вече реката:
Дева и дете.

1920