Тази нощ и утре, и
Следващите години също
Погиват мнозина
Те трябва да свикнат с идеята
Моля да побързат
Трябва само да им се каже, че
Ще настъпи ново време, щом те
Се махнат, това ги утешава
Градовете са по-добри от тях
Това може би
Ще ги окуражи
Ние, тая утайка, ще
Престанем да съществуваме
Аз съм първият, който умира
Около 1925
Той ще разказва вицове последен
Последен ще си тръгне в последния момент
И щом на тръгване му кажа „Ти няма да остарееш“
Тогава ще го чуят да се смее за последен път.
Около1925
Германийо, ти руса, бледа
Лудооблачна с нежно чело!
Какво се случи в безмълвните ти небеса?
Сега си дупката за мърша на Европа.
Над тебе лешояди!
Зверове разкъсват хубавото тяло
Умиращите те омацват със лайната си
Мочата им
Полята ти намокря. Полята!
Колко нежни реките ти някога бяха!
Сега отровени от лилав анилин!
С голи зъби късат
Децата зърното от
Глад
Реколтата оттича се във
Вонящите води!
Германийо, ти руса, бледа
Ничия земя! Изпълнена
С блаженопочивши! Пълна с мъртъвци!
Никога вече, никога вече
Няма да бие твойто сърце, което прогнило
Е, което ти продаде
Осолено в чилийска сол
И в замяна
Знамена ти изтъргува!
О, страна на мърша, яма на грижи!
Срам души спомена
И в младежите, които ти
Не успя да развалиш
Пробужда се Америка!
1920
Тъмно вдън върбата
Вятърът бучи
Майка й я вика –
Тя бърза да го прави…
Облаци в небето
Бучащият вятър –
Щото вече е тъмно
Тя го прави сляпо.
Щото тревата е мокра
И студено е там –
На ствола на върба
Отдава се тя.
Когато младата луна увисва червена
В клонака, огъван от вятъра –
Надолу влече я вече реката:
Дева и дете.
1920
Септемврийски нощи – хубави за пушене
За пушенето трябва да е светло – това е догма
Може малко да се топнеш в езерото
И с неговата риза да се подсушиш
Многото вода излишна е
Хубавото е в листата сухи да подушиш
През септември хубаво е там да пушиш
Още през октомври нощем ръцете се объркват
С жените през октомври по-добре е
С охота лягат между труповете на листата
През октомври също е по-влажно
Но пушиш ли лула, всяко сравнение е малко
1919
* Прякор на младия Брехт (б. пр.).
Полунасън в бледото здрачаване
По тялото ти, през нощи някои – сънят.
Призрачни шосета под вечерни
Тъй студени небеса. Бледи ветрове. Врани
Крещящи за храна и нощем иде дъжд.
С ветрове и облаци, година след година
Размива се отново твоето лице, Горчивосладка
И под студени ветрове, потръпвайки, усещам
Леко тялото ти, така, полунасън и по здрачаване
С горчилка малко още в мозъка.
1919
vs. archives 