Бертолт Брехт „Легенда от Страстната Събота“

by Владимир Сабоурин

 

Посвещава се на станалите сираците

Трънения Му венец
Свалиха те
Положиха го без чест
В гроба.

Преследвани и уморени
Дошли на гроба следващата вечер
И ето: разцъфнало
На хълма семето на тръна.

И в трънения цвят, забулен в сива вечер
Пееше чудно тихо
Дрозд сладко и меко
Светла песен.

И тогава смъртта почти
Не усетиха там
Прозряха през време и място
Усмихнати от светла мечта
Продължиха, мечтаейки, нататък.

1915