vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Бертолт Брехт „За погребението на Ведекинд*“

Безпомощно стояха те в цилиндри.
Събрани гарвани над мършата на лешояд.
И въпреки усилията (пот сълзите им са)
Не можеха те този фокусник да погребат.

1918

* Франк Ведекинд (1864-1918) – немски драматург, предшественик на експресионизма, идол на младия Брехт (б. пр.).

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Защо да са широки на курвенцата челата“

 

Защо да са широки на курвенцата челата
Да са широки по-добре бедрата.
Излиза повече оттам и влиза повече
И на блаженството това способствува.

Около 1917/18

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „О, ти не предполагаш моето страдание“

 

О, ти не предполагаш моето страдание
Щом видя аз жена красива
Която трътката в жълта коприна
Размята в синьото на залеза.

Около 1917/18

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Войнишки гроб“

 

Долу при войниците
Е и моят приятел.
Не го открих –
Все тая.

Воюва и пееше едно време
С всички в една редица
С всички размахваше сабята
И с всички песента отзвуча му
И лежи сега долу.

Вее вятърът вечер отгоре
И пее мелодия.
Не знам защо тя натъжава.
Все тая.

Около 1916

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Легенда от Страстната Събота“

 

Посвещава се на станалите сираците

Трънения Му венец
Свалиха те
Положиха го без чест
В гроба.

Преследвани и уморени
Дошли на гроба следващата вечер
И ето: разцъфнало
На хълма семето на тръна.

И в трънения цвят, забулен в сива вечер
Пееше чудно тихо
Дрозд сладко и меко
Светла песен.

И тогава смъртта почти
Не усетиха там
Прозряха през време и място
Усмихнати от светла мечта
Продължиха, мечтаейки, нататък.

1915

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Увисват златни плодове“

 

Увисват златни плодове
В нашите ръце
В тъмните проходи между короните
Ектят от момичешки смехове стените от клони.

Когато в храсталака чакам
Проблясва твоята дрешка
Като хоругва червена
На религиозна процесия.

Вятърът бие в мъртвите
Дървета вечерния час
Аз целувам твоята червена
Топло жива уста.

1914

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Псалм през пролетта“

 

Сега лежа, дебнейки лятото, брат. Напазарувахме ром и опънахме нови черва на китарата. Белите ризи тепърва трябва се заработят.

Членовете ни растат като тревата през юни и в средата на август изчезват девствениците. Блаженството взима по това време надмощие.

Небето се изпълва ден след ден с мек блясък и нощите му те лишават от сън.

1918

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Убежище“

 

На покрива лежи гребло. Умерено силен вятър
Няма да отвее сламата.
В двора за люлките на децата са
Забити колове.
Пощата пристига два пъти седмично
Там, където писмата ще са добре дошли.
Надолу по провлака минават фериботите
Къщата има четири врати за бягство.

1939