vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Бертолт Брехт „Твърдение“

 

1
Мълчи.
Какво, мислиш, се променя по-лесно
Един камък или възгледът ти за него?
Аз винаги съм бил същият.

2
Какво иде да каже една снимка?
Няколко кухи фрази
Които можеш да припишеш на всеки?
Може би не съм станал по-добър
Но
Винаги съм си останал същият.

3
Ти може да кажеш:
По-рано ядах повече говеждо
Или аз вървях
По грешни пътища по-бързо.
Но хубавата неразумност е тази, която
Минава, а
Аз винаги съм бил същият.

4
Колко тежи един голям дъжд?
Няколко мисли повече или по-малко
Малко чувства или никакви
Където нищо не стига
Нищо не е достатъчно.
Аз винаги съм бил същият.

1926

 

 

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Чувам“

 

Чувам
По пазарите се говори за мен, че съм бил спал зле
Враговете ми, казват, учредявали вече задруга
Жените ми разхождали хубавите си дрехи
При мен в антрето чакали хора
За които се знае, че са любезни към нещастните
Скоро
Ще се разчуе, че вече не се храня
Но нося нови костюми
Най-лошото обаче е: аз самият
Забелязвам, че съм станал
По-твърд с хората.

Около 1925

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Това, което няма никой във вестника да публикува“

 

Това, което няма никой във вестника да публикува:
Живота – Дево помогни – тъй хубав е!
Тъй сладко е да чукаш в съпровод на пиано!
Какво блаженство да ебеш в тръстиката под вятър побесняла!

1922

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „И вечер през всички тези години“

 

И вечер през всички тези години
Минаваше вятър през ливадите бледи
И върховете тъмни на дърветата
Изпълваха се с още по-индигово.
О, вие диви води над скали подводни!
О, ти червена одрана луна!
О, вие кафяви корабни платна
Издути над хоризонта!

1921

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Балада за двама приятели“

 

Мункер умря. Костюмът му носеше Райтер.
Смъкнахме се до Улм и костюма познахме.

С него беше жена. Гърдите хубави.
Като имаше още ръце, там бъркаше Мункер.

Карл Райтер ни рече: не се оплаквам.
Все едно чухме Мункер да го казва.

Около 1920/21

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Анна говори зле за Бити*“

 

Надут до пръсване
Мързелив като мравояд
Само чеше си ташаците
И раззява тая уста

Павкане, четене на вестници
Смучене ракиджос, билярд му е играта
Студен кат кучешки нос, велик е
Човешко чувство грам

По курви ходи само
Мързи го да ме оправи
В устата само празно, хили се
Жив зъб се не види

Но той ще види
Че няма да се смее последен
Ще си получи лопатата
По тиквата по-рано от очакваното

Ще допълзи той рано или късно
Ще си получи своето навреме
И за по-големи лекенца
Идва някой Видов ден.

Около 1920/21

*Прякор на младия Брехт (б. пр.).