Берторл Брехт „Песен за г-н Мюнстерер“
Той криеше в очите нежно и красиво
Многоетажна ругатня.
От разнищения му илик висеше карамфил
Цинично, с мирис на тлен, нежен и бял.
По-високо от високо чело
Бяха златните му коси
Но не дефлорираше курвенце той
Под 15 години.
Щом нещо ставаше, той ставаше направо –
Той имаше синя кръв.
Пред всяко красиво дърво сваляше
Ниско шапка, крайно опърпана.
Носеше винаги фини сиви
Ръкавици, еба си колко елегантно –
Само на животни и жени
Подаваше гола ръката.
Около 1918
