vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Бертолт Брехт „Из помагало за обитатели на градове 2“

 

Ние сме с тебе в часа, когато разбираш
Че ти си петото колело
И надеждата те напуска.
Ние обаче
Още не сме го разбрали.

Забелязваме
Че говориш по-припряно
Търсиш дума, с която
Да можеш да си тръгнеш
Защото държиш
Да не привличаш внимание.

Насред изречението се изправяш
Казваш троснато, че искаш да си ходиш
Викаме ти: остани! – и проумяваме
Че ти си петото колело.
Ти обаче пак сядаш.

И така оставаш да седиш с нас в часа
Когато включваме, че ти си петото колело.
Ти обаче
Вече не си даваш сметка.

Нека ти го кажем: ти си
Петото колело
Не си мисли, че аз, дето ти казвам това
Съм мошеник
Не посягай за брадва, а посегни
Към чаша вода.

Знам, ти вече не слушаш
Но
Не казвай на висок глас, че света е калпав
Кажи го тихо.

Защото не четирите са в повече
А петото колело
И света не е калпав
А просто
Фул.

(Вече си чувал да казват това.)

 

 

 

 

 

Реклами

Бертолт Брехт „Опера за три гроша. Заключителен хорал“

 

„По-полека неправдата преследвайте. Скоро тя
От само себе си от студ ще пукне, студено е бая.
Предвид вземете мрака и студа голям
В таз долина, отекваща от плач.“

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „2. Опера за три гроша. Финал“

 

Вие, господа, които учите как може
С живот почтен да се избегне злодеяние и грях
Най-първо дайте ни кльопачка
После говорете – с тва се почва.
Вие, обичащи търбуха си и нашата почтеност
Едно да знаете веднъж завинаги:
Както и да сучете и да го увъртате
Първо е кльопачката – после е моралът.
Първо трябва и за бедните да има
От големия самун филия.

Кажете: от какво човек живее? Като ежечасно
Тормози, ризата съблича, напада, души, изяжда друг човек.
Единствено от туй жевей човек, че той забравя
Човешкото във себе си изцяло.

Вие, господа, недейте друго само си въобразява –
Човек живее от едното само злодеяние.

Учите ни вие кога жената може
Поли да вдига и очите да забелва?
Най-първо дайте ни кльопачка
После говорете – с тва се почва!
Вие, дето тъй държите на свена ни и вашто удоволствие
Едно да знаете веднъж завинаги:
Както и да сучете и да го увъртате
Първо е кльопачката – после е моралът.
Първо трябва и за бедните да има
От големия самун филия.

Кажете: от какво човек живее? Като ежечасно
Тормози, ризата съблича, напада, души, изяжда друг човек.
Единствено от туй жевей човек, че той забравя
Човешкото във себе си изцяло.

Ах, господа, недейте друго само си въобразява –
Човек живее от едното само злодеяние.

 

 

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Сонет № 10. За необходимостта от грим“

 

Жените, дето скута крият
От всеки поглед като развалена риба
Показват си лицето голо нищо те на маса
За господарите си публично да се лигавят.

Те дават бързо тялото на този, дето
Небрежно със ръката груба за гърдите хваща
Очи затварят те, опират гръб в стената и не гледат
Докато треперят, кой ги обладава.

Колко по-различна е онази, дето леко начервена
С око безмълвно маха от прозореца
На минувача, ако ще и куче да е той

Колко непознато бе лицето й!
И колко мила беше тази, за която пиша
Че сигурно умряла е – не носи вече грим.

 

 

 

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Сонет № 6. Мъж се подготвя за лягане“

 

Докато пада мрак, чете все още вестника
Но вече е по нощница във този час. Със сигурност
Скоро ще застане той пред мивката
Ще съзерцава дали всичко вече е изтекло.

Оттам глава изважда после, подсушава след внимателна
Проверка лицето си със неомърлян край на кърпата
Премигващ после се отправя към календара стенен, чехли тътрещ
И с ококорени очи откъсва листа на деня.

Натъпква с палец тлъст лула тютюн
Захапва стръвно с жълти челюсти лулата
С отсъстващ поглед в нощното гърне той пуска струя

В шкафа го затваря и лулата пали
Тогава забелязва изведнъж, че вече всичко тъне в мрак
Завира се в леглото бързо, вади хуя.