vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Бертолт Брехт „Сонет № 5. Крава се храни“

 

Поклаща тя на ясли тежко виме
И похапва. Виж как подхваща тънка сламка!
Подава се за кратко от устата й
Грижливо я преживя, за да не изпусне нищо.

Дебело тялото, окото тъжно, остаряло
Привикнала на зло, преживя колебливо
От години с вежди вдигнати –
Не се учудва, като я прекъсне някой.

И докато тя сеното си набавя
Млекото й извличат. Тя търпи безмълвно
Да дърпа вимето ръката му –

Познава тя ръката. Дори не се обръща
Не иска и да знае кво се с нея върши
Използва вечерното настроение – и сере.

 

 

 

 

 

Реклами

Бертолт Брехт „Голям благодарствен хорал“

 

1
Хвалете нощта и мрака, които ви обгръщат!
Елата на тълпи
Погледнете нагоре в небето:
Денят ви вече изтече.

2
Хвалете тревата и животните, които живеят и умират до вас!
Вгледайте се, като вас
Живее трева и животно
И с вас трябва да умре.

3
Хвалете дървото, което израства от леш с ликуване към небето!
Хвалете лешта
Хвалете дървото, което я яде
Но хвалете и небето.

4
Хвалете от все сърце лошата памет на небето!
И че не знае името, нито лицето ви
Никой не знае, че още сте на този свят.

5
Хвалете студа, мрака и погибелта!
Вгледайте се в нещата:
Нищо не зависи от вас
И можете спокойно да умрете.

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „За плуването в езера и реки“

 

1
В бледо лято, когато горе ветровете
Свистят в листака само на големите дървета
В реки или пък езера бъди полегнал
Като водорасло, под което щука дебне.
Водата прави леко тялото. Ръката
Леко пада от водата право във небето
В забрава лек ветрец поклаща я –
Ръката взел за клон кафяв навярно.

2
С голяма тишина по пладне небето ни дарява.
Очи затваряме, щом дойдат лястовици.
Калта е топла. Щом хладните мехури появят се
Знаем: през нас преплувала е риба.
Тялото, бедрата, тихата ръка
Тихо си лежим в едно с водата
И само щом ни прекосяват хладни риби
Усещам: над езерото слънце грее.

3
Когато вечер от дългото лежане
Мързелът нараства, във всеки член потръпва
Трябва всичко, напълно безогледно, с плясък
Да захвърлиш в сините реки повличащи.
Най-добре така е да устискаш чак до вечерта.
Защото бледото акулово небе тогава
Пада зло и алчно над река и храсталаци
И всичко живо прави квот му дойде.

4
Естественото е да се лежи по гръб
Това е обичайното. И да се оставиш на течението.
Не, не бива да се плува, остави се
Все едно чакъл си, от реката влачен.
Да съзерцаваме небето, да се правим
Все едно жена ни носи – то си е така.
Без никаква припряност, както дядо Боже прави
Когато вечер плава във реките си.