vs. archives

Когато в гробището ще лежа
Любимата ми нека донесе шепа земя.
Да каже: тук почиват краката, дошли при мен
Тук ръцете, прегръщали ме ден след ден.

1944

Баща ти е разбойник
Майка ти курветина –
Пред теб ще направи поклон
Най-честният човек.

Синът на тигъра
Ще храни кончета малки
На змията син
Носи мляко на майките.

1944

В зорите на новия ден, още в дрезгавината
Лешоядите ще се издигнат на гъсти ята
От далечни брегове
В безшумен полет
В името на реда.

Около 1943

Твоите дела няма да бъдат одобрени, защото са твои –
Ти ще бъдеш одобрен, доколкото те са добри.

Който често се е провалял, не може да изисква
Предложенията му да бъдат вземани под внимание, но непровалилият се
Не може да изисква те да не се претеглят.

Вземи предвид също, че доверието
Се изтощава, когато се изисква.

Около 1943

1
Вие, измъкнати с вилица от консерва сардини
Отново сами, планове на майките си
Между лъжицата и устата, още веднъж
Със странно око, може би със собствена вежда дори!
Капещи от олиото на утехата и окуражаването
Поддържащи ви свежи, малко сплескани
С безупречни ръбове на панталоните, вие, счетоводители, вас
Търся, на градовете
Възхваляваното съдържание!

2
От помията в уличките
Промиват още злато.
Големият уволнен
Над покривите – димът
Се отправя нанякъде.

3
В задния двор виси бельо: дамски
Розови гащи – вятърът
Връхлита вътре.

4
Градът спи. Поглъща
Алчно съня си, без да дъвче. Къркори
Полегнал в уличките, посетен
От развратни сънища и
Грижи за препитанието.

5
Човешките потоци
Заливат търговските улици
Почистени през нощта
От мръсотията и опустошенията на човешките потоци
На предходния ден.

6
В мътните човешки потоци
Плъзгащи се по стените на сградите
Плуват листове от вестници.
Плакнат постаментите на паметниците и
Прииждат пред офис сградите

7
Новите народи на града спят
Изтощени
От пороците си и пороците на останалите.
Инструментите
Лежат в готовност за утрешната работа. През празните улици
Отекват стъпките на пазачите.
На далечно поле
Тежко се издигат
Бомбардировачите.

1943

Дълго преди да се появят над нас бомбардировачите
Нашите градове вече бяха
Необитаеми. Нечистотиите
Не можеше да ги отнесе никаква
Канализация.

Дълго преди да паднем в безцелни сражения
Прекосявайки още градовете, неизравнени още със земята
Нашите жени вече бяха
Вдовици за нас и децата за нас сираци.

Дълго преди да ни хвърлят в общи гробове други белязани
Ние бяхме без приятели. Това, което гасената вар ни
Разяде, вече не бяха лица.

1943

Мотопехотният взвод превзема
Телефонната централа за трети път.
Храбростта е безгранична, касапницата огромна.
По-голяма
Е смелостта на този, който се противопоставя
На заповедта.

1943

Но и аз на последния кораб успях
Да видя още радостта на червеното зазоряване в такелажа
И на делфините сивите тела, изплуващи
От Японско море.

Малките конски впрягове с позлата
И розовите була на матроните
В уличките на Манила, белязана от войната
Видя бежанецът с радост.

Петролните кули и жаждащите градини на Лос Анджелис
И вечерните каньони на Калифорния, и пазарите за плодове
Не оставиха вестителя на нещастието
Безучастен.

1943

Както и да се казваш
Когото и да напускаш
На каквото и да се надяваш
Където и да си живял
Гробът ти
Не трябва да бъде в Германия.

Около 1942/43

Когато лишената от сезон вечер
Пада между небостъргачите
Усещам неуверено: имам нужда
От пет филма с хепи енд
От 10 000 долара в твърда валута
От една или две войни.

Около 1942/43