vs. archives

Летецът, който днес изписа небето
С бяла следа на огромна дъга
Направи така, че вятърът, който не се чувства долу
Не можа да разбърка знаците му.
Той ни учи, помислих си, как трябва да пишем.

1942

Финландските работници
Му предоставиха легла и писалище
Съветските писатели го качиха на кораба
И еврейска перачка в Лос Анджелис
Му прати костюм – врагът на касапите
Намери приятели.

1942

В деветата година на бягството от Хитлер
Изтощена от пътуванията
Студа и глада на зимната Финландия
И чакането на паспорт на друг континент
Почина другарката ни Щефин
В червения град Москва.

1941

Тук е дървената кутия за бележки, използвани при градежа на пиеси
Тук са баварските ножове, тук е и пултът за писане
Тук е корковата стенна дъска, тук са дървените маски
Тук е малкият радиопредавател и войнишкият куфар
Тук е отговорът, но няма питащ
Високо над градината
Възхожда съзвездието на Щефин*.

1941

*Маргарете Щефин (1908-1941), интимна приятелка и сътрудничка на Брехт, починала в Русия след заминаването му за САЩ (бел. пр.).

Спасявайки се от Бояджията*, на път за Щатите
Изведнъж забелязахме, че малкият ни кораб не помръдва
Цяла нощ и цял ден
Стоя край Лусон в Китайско море.
Едни казваха, че е заради тайфун, бушуващ на север
Други се опасяваха, че са немски пиратски кораби.
Всички
Предпочитаха тайфуна пред немците.

1941

*Прякор на Хитлер (б. пр.).

Аз, бежанецът, се върнах.
Всички бежанци се връщат
От всички краища на света.

Земята отеква от стъпките.
От планините се носи нова песен.
Крепостите на експлоататорите се клатят.

Около 1940

Всеки ден неколкократно
Слушам високоговорителя с новините от войната
За да се уверя, че още съм на този свят.
Така
Завърналият се моряк моли старата си майка
Да излива вода от кофата
Докато заспи.

Около 1940

Вълка дошъл при кокошката
И  й рекъл: трябва да се опознаем
Да са опознаеме, да са оцениме.
На кокошката й се сторило добре тва
Кокошката се сбрала с вълка –
Затва е перушината в полето.
О, о, човече.

Светлината дошла при олиото
И му рекла: трябва да се опознаем
Да са опознаеме, да са оцениме.
На олиото му се сторило добре тва
Олиото се сбрало със светлината –
Затва небето е червено.

Господаря дошъл при момата
И й рекъл: трябва да се опознаем
Да са опознаеме, да са оцениме.
На момата й се сторило добре тва
Момата се сбрала с господаря –
Затва сукмана е толкова тесен.
О, о, човече.

1940

Това, което аз познавах още отпреди
Бучене на вода или: на някаква гора
Иззад прозореца, но скоро съм заспал
Лежах отсъстващ дълго в нейните коси

Затуй не знам, цял от нощта разбит, за нея друго
Само нещичко от нейното коляно, от шията ѝ малко
В черната коса мирис на соли за вана
И това дето по-рано за нея се бе разчуло

Казват ми, че бързо се забравяло лицето ѝ
Защото през него нещо прозира
Празно като неизписан лист хартия

Но, казваха, тенът ѝ не бил светъл
Тя самата знае най-добре, че ще я забравят
Ако прочете това, тя няма да познае тя ли е.

1925

Някога бях извитите рога
На дива коза, катереща се
По високи чукари и рунтавото ми чело
Често бе увенчавано със зелен листак.
Сега един изкусен майстор на лъкове
Ме измайстори красиво за Никомах
Вещо ме изглади и ме опна с тетива
От волско черво, безупречно здраво.

1940