vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Бертолт Брехт „Кин-Йех каза за сестра си“

 

Обичахме се между сраженията.
Изсред военните колони
Си махахме един на друг. Чакаха ни писма
В превзетите градове. В очакване на враговете
Скрит в колиба, чувах
Леката й стъпка, тя
Донасяше храна и новини. Набързо, на жп-гарата
Си съобщавахме за напредъка на нашите начинания.
С праха от пътя още по устните
Я целувах. Около нас
Всичко се променяше. Нашата привързаност
Оставаше непроменена.

1937

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Неуморно“

 

Неуморно
Хвърля рибарят своята мрежа
В речите на властимащите
Изтегля камъни оттам, високо ги вдига
И ги показва на гладуващите.

1937

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Ако остане това, което е“

 

Ако остане това, което е
Вие сте изгубени.
Ваш приятел е промяната
Ваш боен другар е раздорът.
От нищото
Трябва да направите нещо. Ала велемощното
Трябва да бъде съсипано.
Каквото имате, изоставете го, вземете
Каквото ви се отказва.

Около 1936

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Завръщането на Одисей“

 

Ето го покривът. Първата грижа изчезва.
От дома се издига пушек, обитаем е.
Те вече си мислеха на кораба: може би
Непроменена е тук само луната.

Около 1936

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Защо да се завоюват пазари за стоките“

 

Защо да се завоюват пазари за стоките
Произвеждани от работниците?
Работниците
На драго сърце биха ги приели.

Около 1936

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Когато войната е изгубена“

 

Когато войната е изгубена
Се говори за предателство и престъпна корист.
Когато войната е спечелена
Се говори за храброст и самопожертвователност.

Около 1936

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Като крадец“

 

Като крадец
В безлунна нощ, оглеждащ се
Да не минава полицай
Така се промъква онзи
Който се домогва до истината.

И като нещо откраднатото
С присвити от страх рамене
Очакващи нечия ръка
Отнася той истината.

1936

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Митингите на режима“

 

Митингите на режима
Са последвани като от сенки
От слуховете.
Управляващите крещят
Народът шепне.

1936

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Незабравимата нощ“

 

Небето над мен в незабравимата нощ
Бе достатъчно светло. Столът, на който седях
Бе достатъчно удобен. Разговорът
Бе достатъчно лек. Питието
Бе достатъчно силно. И достатъчно мека
Бе ръката ти, момиче, през
Незабравимата нощ.

1936