vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Бертолт Брехт „Не знам: наистина си правя живота ад“

 

Не знам: наистина си правя живота ад.
Давам си зор с мъжете, проявявам разбиране
Избирам внимателно бельото си
Оставам трезва, когато ми се пие
Изпивам десет ракии, нищо че само при вида им ми прилошава
Изобщо не се съобразявам със себе си
Готова съм да се съблека гола-голеничка
И да се държа в ръце, когато откачам –
И тогава довтасва някоя и кръстосва крак върху крак
И получава каквото си поиска.

Работата е там, че очевидно не съм хай класа.
Имам енергията на Мусолини
И волята да се издигна на полски евреин
Сладка съм, казват, дори съм забавна
Но, както казах вече, аз съм само средна класа.

Около 1929

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Аз няма да господствам“

 

Аз няма да господствам
Нито ще говоря неистина
Нито ще действам без обмисляне
Нито ще слугувам на човек
Нито ще демонстрирам недоволство
Нито ще съм ненужен
Но направеното от мен
Нека бъде направено: да господствам
Но казаното от мен
Нека бъде казано: неистина
Но действията ми
Нека бъдат свършен факт: без обмисляне
Затова нека бъда забравен
Аз съм нищо.

1929

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт, „Пътят надолу!“

 

Не питай, камарад
Накъде води твоят път.
Твоят път води
Надолу.

Като стана на една година, камарад
Ти проходи
Ти тръгна –
Надолу.

Ти тръгна да се учиш
Ти тръгна на работа
Ти тръгна свеж
Ти тръгна с труд
Камарад, недей бърза прекалено
Ти вървиш надолу.

Ти си взимаш жена, камарад
Раждат ви се деца
Заедно вие поемате по пътя
Надолу.

Но в събота ти пътуваш с влака с другарите
Вие пеете, размахвате отпред знамето
Вие вървите под ударите на барабана
Надолу.

Ние марширувахме заедно, камарад
Ние демонстрирахме
Ние обсъждахме новото време
Ние се разотиваме.

Къде
Ще се срещнем?
Долу.

Защото и ти, камарад
Не вървиш винаги
Надолу.
Щом веднъж легнеш под земята
Вече няма да вървиш надолу.

1929