Берт Брехт „По обед си бръснех краката“
По обед си бръснех краката
Вечер седях в храсталака край брега
И луната се надигаше високо
Със зелено сияние
И Той ми рече блед и тих:
Как само се надига! Как само се надига!
Около 1924
По обед си бръснех краката
Вечер седях в храсталака край брега
И луната се надигаше високо
Със зелено сияние
И Той ми рече блед и тих:
Как само се надига! Как само се надига!
Около 1924
Лице в лице
С червените ми кепенци
Аз имах, докато Господ още ме обичаше, циферблат
Все играех карти и много пушех
И женската винаги беше кравооко топла и закопана томахавката
Вечер пиене в кръчмето Шери Бренди
Към едиайсе се отправях леко към жената
И заспивах към дванайсе с отмаляла плът
Около 1924