vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Берт Брехт „Германска разпродажба“

 

О, мила мрачна страна, ти
Си обнищяла
Чепато трагичен дъб, какво печелиш
От поробването на мъжа, който те сече?
Дълбоки диви реки, каква ви е
Заплатата? Чия собственост сте? Чие предприятие
Задвижвате вие?
Светли буки, през колко
Потни длани ще минете преди
Да станете на топлина, скъпо платена?

Около 1923

 

 

 

 

 

Берт Брехт „Една сутрин, дъжд валеше из ведро“

 

Една сутрин, дъжд валеше из ведро
В заден двор, дъждът валеше сив
Седем мъже със седем пушки
Една жена надвиха.
Не може ли устата й да се запуши
Що все за тва говори тя
Има ракия, има и хорали
Що е тва досадно дуднене

1923

 

 

 

 

 

Берт Брехт „Не е като да съм нямал винаги най-добрите намерения“

 

Не е като да съм нямал винаги най-добрите намерения
Може би само с пушенето съм попрекалявал
Или може би, когато стана прекалено късно, не се трогнах
И Мюлерайзерт винаги ми викаше остави това лочене на кафе негърска пот
Но винаги си държах на принципа човек може да изкара късмет, само да не се отказва
И един хубав ден наистина написах истинска драма

Едва забелязах нещо, така просто я изкарах като песъчинка от бъбрека
Толкова трябваше да изтърпя покрай принципите
Всичко при мен почна с принципите
Както пушенето, така и ракиджоса
В началото исках да поддържам чиста устата си, но само се изпуснах
И Орге веднага отсече тва вече няма оправия

По-добре веднага да се гръмнеш в главата
Отколкото дълго да се мъчиш, нещо от рода на тиа утешителни лафчета

А сега пиша почти всяка седмица по парче
Има вкус като на сурови яйца в стъклена чаша
Знам, едно не е нито едно
Но си мисля, че има нещо общо с орловия ми нос
А при това положение нямаш полезен ход, тва отдавна е доказано

И аз бях роден за нещо по-висше
Орге веднъж се изпусна
В теб имаше мат’риал за тигър
Но спокойно забравѝ всяка надежда

Около 1922

 

 

 

 

 

 

 

Чернобил. Естетико-политически тези

 

1. Сериалът Чернобил (2019) е от жанрова гледна точка постапокалиптичен филм. Истинното съдържание на филма представя залеза на СССР през 80-те години на ХХ в. в жанровата форма на постапокалиптична дистопия, както Божествена комедия алегоризира възникването на капитализма в италианските градове-държави от края на ХІІІ в. в един реалистично плътен Ад. Документалистките претенции към Чернобил са жанрово неоснователни и естетически неуместни. Поставянето на знак на равенство между жанрово-фикционална направа и „пропаганда”, между artistic license и „русофобски” агитпроп е политически мотивирано и тенденциозно.

2. Визуалната фактура на филма е силно задължена на естетиката на видеоклипа. Плакативността на визуализацията на съветския начин на живот е своеобразна кръстоска на авангардитски агитпроп от типа на Окна РОСТА на Маяковски и видеоезика на клиповете, направени от шведския режисьор на Чернобил Юхан Ренк, за Блекстар (2016) на Дейвид Боуи. Критиката към „Холивудското раздуване” (Hollywood inflation), отправена не в руски официоз, а в Ню Йорк Таймс описва всъщност характерната за филма естетика на видеоклипа. Фактологическите „неточности” или дори „пропагандни” изкривявания в Чернобил са сюрреалистичната миша опашка на героинята на Блекстар. Най-добрата биография на Маяковски е написана от швед. Чернобил е Блекстар. И Лазарус.

3. Стелан Скарсгорд (в ролята на високопоставен апаратчик) и Емили Уотсън (в ролята на събирателен образ на съветския учен) не са се срещали в толкова силна двойка от Порейки вълните (1996) на Ларс фон Триер. Ултимативната им любовна двойка от преди двайсетина години се завръща в Чернобил като знак не просто за уважението, с което филмът се отнася към съветския човек, но и за нещо повече от уважение: емпатия, любов, състрадание към пионерите, първопроходците жертви на Ада на Модерността. Жалко, че сценарият на нюйоркчанина Крейг Мазин не предоставя роля и актьор от същия калибър и на съветския работник. Мазин не е Брехт, Чернобил не е Животът на Галилей, но филмът прави максимума на просветителско усилие, възможен в рамките на предбрехтовата драматургия на вчустването.

4. Най-важното постижение на сценария на Чернобил е убедителното разгръщане на диалектиката на волунтаризма като черното сърце и звезда на комунизма, но и на планетарно тържествуващия капитализъм. Сценарият е достъпен онлайн за безплатно (непиратско) ползване, както подобава на всеки просвещенски проект. Гледаемостта на сериала свидетелства за един глад за просвещение, глад за търсене, казване, правене и живеене в истината, различен от булимията, култивирана в рамките на обществото на спектакъла и неговите игри на тронове. Просвещенският проект на Чернобил не е насочен толкова назад, колкото смятат в Комунистическата партия на Руската Федерация, колкото напред: негов просветителски залог е не толкова волунтаризмът от комунистически тип, колкото волунтаризмът от разновидността Тръмп, Путин и Сие – в крайна сметка капиталистическият волунтаризъм.

5. В зората на радикалната модерност с нейното общество на спектакъла поетът й Шарл Бодлер я резюмира така: „Насред пустинята на скуката – оазис на ужаса”. Роберто Боланьо ще използва тази сентенция за мото на посмъртния си роман 2666 с неговия Ад тук на земята в Сиудад Хуарес. Сериалът Чернобил я перифразира със средствата на постапокалиптиката Urbi et Orbi: насред пустинята на спектакъла – оазис на ужаса на истината.