Берт Брехт „Ела в зандана на обречените“
Ела в зандана на обречените
Ела, удобно се разположи във нищото!
Когато лампите красиво светеха
Видя и ти сиянието живо.
1921
Ела в зандана на обречените
Ела, удобно се разположи във нищото!
Когато лампите красиво светеха
Видя и ти сиянието живо.
1921
Да убиеш самия себе си
Е плиткоумна работа.
Може да си побъбриш за това с перачката.
С приятел да обсъдиш За и Против.
Известен патос, иде отвътре
Трябва да се избягва.
Макар че това не бива да е догма.
Но по-добре ми се струва все пак
Малко шмекеруване както обикновено:
Писнало ти е да си сменяш бельото, а още по-добре:
Жената ти е изневерила
(Тва върши работа при онези, дет изпадат в почуда при подобни неща
И не е кой знае кво.)
При всяко положение
Не бива да изглежда
Все едно си се
Смятал за нещо особено.
Около 1920
1
Годинките ми минаха, уви.
И нищо не научих, тъп съм си.
Време е за умирачка, нямам кръст
Дай ракия, брат, или пък помогни?
2
Измий лицето си, когато цапа ти ръката!
А аз се моля да го скрият плесен и гасена вар!
Всичко се износва, изхабява знаеш как е
Но как да скрия сипаничавата си душа?
3
Види ли ме някой тъй облечен за ковчег
Да ме среши към очите той молбата ми към него е
Да се прекръсти мож’, но щом бледнее той пред мен
Пред всяка твар той може да изгуби своя тен.
1920