vs. archives

ники, не виждам сигурно поради незапознатост с материята по какъв начин неолибералното законодателство отчита, че не всичко е конструкт, пари и роли. проектът на модерността, намиращ израз в абсолютната политическо-юридическа разполагаемост с човешкото тяло и идентичност, необратимо води до това, че всичко е конструкт, пари и роли. съмнявам се, че на това може да се противостои с (неолиберална) дискурсивна етика с всичките й мили характеристики по хабермас – ултима рацио е възможността да се защитиш в извънредна ситуация. ти сам прекрасно дефинира, че естетическият оазис, в който живеем, не е реалността – тя е пълна със скрито и явно насилие, на което не може да се отговори дискурсивно. но каква низшост в моята аргументация??? израсъл съм като расово низш, знам за какво става дума, но презирам използващите опита си на третирани като низши, за да получат власт, с която да направят други низши. сексуалните малцинства са последният засега епизод на диалектиката на господаря и роба, превъртяна вече безброй пъти. комуникацията е воля за власт, не мили дискурсивни императиви. ернст юнгер израства в либералната германия от преди войните – това, че доста време вече не се водят войни в европа (тя ги води другаде), не означава, че мирът е нормата – той е изключението. нещата трябва да се мислят от перспективата на извънредното положение, в което ще бъдеш обект на насилие независимо от възгледите и етиката ти. с колкото и правови брони да се обгражда „жертвата“, това я прави само по-съблазнителна за палача. не вярвам, че неолибералната демокрация може да ми помогне да не ме бият скинари мен или дъщеря ми, независимо дали сме хетеро- или хомосексуални „чернилки“, „мангали“ и други. и не на последно място: когато бях наречен „черна маймуна“, никой от етическата дискурсивна общност не възрази. без мен в тази игра.

1) имам моите съмнения, че е добра идея правото да прави с традицията и натурализираните норми каквото си поиска – знам обаче, че модерността е времето, в което всичко е на разположение за конструиране и това ме плаши (на произвола на съдбата сме оставени конструкторите да са „добри“ и конструкцията да не ни концентрира в лагер в даден момент; не виждам никаква възможна гаранция – в рамките на модерното юридическо разполагане с нормите – за избягване на бъдещи концентрационни лагери за хетеросексуални);

2) в модерния свят „естествените“ неща са по дефиниция премахнати – кое е „естествено“ решава имащият власт да определи кое е „естествено“. веднъж дошли на власт, не виждам защо сексуалните малцинства не биха определили хетеросексуалността като „неестествена“. чиято е властта, негова е „естествеността“, сексуалните малцинства няма какво да се правят на „различни“ в тази желязна логика на модерността, от която се възползват, за да дойдат на власт; сигурен съм, че ти пръв би надигнал глас срещу тази нова власт, да, затова спокойно можем да си дискутираме, защото си вярваме в тази решаваща точка;

3) продължавам да смятам, че подценяваш реалната власт на сексуалните малцинства в обществото на спектакъла (парадът е незначителен аспект от тази власт) – да си хетеро е аут, определено не е куул; при перманентната ценностна надупеност на тази страна е абсолютно извън наш контрол дали „гейропа“ или путинландия ще определя дневния ни ред – но това не променя необходимостта да имаме интелектуално издържана позиция, независимо в коя посока е надупена бг към съответния момент;

4) властта на сексуалните малцинства в обществото на спектакъла със сигурност конструира роли, които са привлекателни за подрастващите, но смятам, че последната дума ще продължи да я има семейството, освен ако не го премахнат юридически в някакъв нов неолиберален комунизъм на детско павлик-морозовство;

5) гаранции няма – както казва ернст юнгер, коментиращ националсоциализма: единствената гаранция на свободата и човешкото достойнство е бащата, изправен с брадва на прага на дома.

Ники, категорично съм съгласен, че както „нормата“, така и „ненормата“ са човешки произведени. Смятам, че икономически, политически и технологично нещата са стигнали дотам, че всеки човек просто е принуден да защитава своята норма. В началото на ХХ в. Макс Вебер говори за „войната на боговете“ в рамките на един „политеизъм на ценностите“. Мисля, че вече се намираме в една война на родово-половите норми, в която хетеросексуалното (засега) мнозинство е в правото си да се защитава спрямо всички други родово-полови норми. Същото право има и хомосексуалното (засега) малцинство. Да се привилегирова обаче етически (в основата си виктимизационно) водената от хомосексуалното (засега) малцинство война е проява или на наивност, или на военна хитрост. Следвайки Карл Шмит, смятам, че да се етизира една очевидна гражданска война е опасна либерална наивност (защото не смятам, че ти хитруваш).