vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Роберто Боланьо „В този час ми се явяват онези утрини на Мексико Сити“

 

В този час ми се явяват онези утрини на Мексико Сити
Повтарящи се отново С Карла Рикардо и прелестния
Лусиано който обичаше да си играе с мен
И маршрутките които превозват останките ми
по Авенида Револусион и по Ниньо Пердидо
Метафори които гражданите се въздържаха
да положат в краката на чужденеца
висял на косъм толкова месеци И Марио
Мара, Бруно започващи да се оттеглят
към по-добри зимни квартири
И тънката светлина в шест сутринта

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Един прочит на Конрад Ейкън“

 

Може би не обичам никого специално, каза
докато гледаше през стъклата
(Поезията вече не ме вълнува) – Какво?
Приятелката ѝ повдигна вежди Поезията ми
(Акото цапа) Тази празнота която чувствам след
оргазъм (Проклятие, ако продължа да пиша за това
наистина ще почна да го чувствам) Курът натопорчен
докато Болката се разгръща (Тя се облече
набързо – чорапи от червена коприна) Джазирана
атмосфера, някакъв начин на изразяване (Импровизирам,
следователно съществувам – кой беше казал това?)
Декарт Акото цапа (Колко е облачно, каза тя
докато гледаше нагоре) Ако можеше да видиш
собствената си усмивка Анонимни светци
Имена лишени от значение