vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Роберто Боланьо „В 4 сутринта стари снимки на Лиза“

 

В 4 сутринта стари снимки на Лиза
между страниците на научнофантастичен роман.
Нервната ми система свива криле като ангел.
Всичко е изгубено в света на думите в 4
сутринта: гласът на рижавия изгърбва милостта.
Стари снимки къщи в онзи град
където бавно правихме секс.
Почти гравюра върху дърво, сцени
които неподвижно следваха една след друга листак насред дюни.
Заспал на масата казвам че бях поет,
едно „прекалено късно е“, едно „скъпи събуди се“,
никой не е изгорил свещите на приятелството.

 

 

 

 

 

Реклами

Роберто Боланьо „Работата“

 

В заниманията ми практиката се оттича като причина и следствие
на винаги присъстващ и движещ се ромб.
Отчаяният поглед на детектив
пред един изключителен залез.
Бързо писане бърза скица на нежен ден който
ще дойде но няма да видя.
Не мост в никакъв случай нито знаци
за излизане от илюзорен лабиринт.
Може би невидими рими бронирани рими около
детска игра, сигурността която тя сънува.
Поезия която може би ще се застъпи за сянката ми в идните
дни
когато аз ще съм единствено име а не мъжът който с
празни джобове скиташе и работѝ в кланиците
на стария и на новия континент.
Да са достойни за доверие не да са трайни моля романсите
които съставих в чест на твърде конкретни момичета.
И милост към годините преди да навърша 26.

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Нощта сякаш се носи като отровен газ“

 

Някои жестове се повтарят: жената сяда на полуразпаднал се стол и му отваря дюкяна, нощта сякаш се носи като отровен газ на височината на празните щайги за бира.

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Това вече съм го правил“

 

Това вече съм го правил, мисли Б, пиян съм, никога няма да изляза оттук.

 

 

 

Роберто Боланьо „Една нощ ми се присъни ангел“

 

Една нощ ми се присъни ангел: аз влизах в огромен, празен бар и го съглеждах, седнал в един ъгъл пред кафе с мляко, опрял лакти на масата. Това е жената на живота ти, казваше, повдигайки глава и запращайки ме с погледа си, един огнен поглед, чак на другия край на барплота. Аз надавах вик: келнер, келнер – и отварях очи

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Стаята беше с необичайно висок таван“

 

Стаята беше с необичайно висок таван, стените бяха боядисани в червено, червено на залез в пустинята.